Извадиха Кръста от Дунав

Соня Мачорска

Богоявление – един от най-древните християнски празници. Празнува се на 6 януари (Йордановден). Първоначално е посветен на раждането на Исус Христос и съпътстващите го събития: Обрезание Господне и Поклонението на Влъхвите. Исторически, в различните християнски традиции, празникът е претърпял значителни изменения (в частност, от него се е отделило Рождество Христово и днес различните християнски деноминации го празнуват различно).

На този ден навсякъде, където има водоем, се извършва ритуално хвърляне на кръста от местната църква. След изваждането му се служи тържествена литургия, наречена Велик водосвет. Така се обновява светената вода в храмовете и от нея всеки си носи вкъщи. Тя пази от болести и пречиства душата. Пази се през цялата година за тежки моменти в семейството, ако някой легне болен. От ритуалните измивания и пръскания с вода на Богоявление тръгват и обичаите, свързани с поливането и мокренето на всички именици, независимо от годишното време.

С Архиерейска Света Василиева литургия в катедралния храм „Св. вмчк Димитър Солунски“ във Видин започна големият християнски празник Богоявление във Видин. Литургията беше отслужена от Негово Високопреосвещенство Видински митрополит Даниил в съслужение със свещеници. След Богоявленски водосвет на брега на Дунав, митрополит Даниил хвърли Кръста, за който се надпреварваха 10 души. Стотици бяха гражданите и гостите на Видин, дошли да видят християнския ритуал.

В Испания, Мексико и др. по традиция децата пишат писмо до Тримата крале (царе) и го изпращат дни преди деня на Богоявление. На много места е традиция да се остави нещо за ядене и пиене (обикновено някакъв алкохол или вино и сладкиши) за Тримата Царе и камилите им. На другата сутрин съдовете се оказват празни, а вместо това се появяват подаръци.

Предишния ден на различни места и градове в Испания, Мексико и др. се организират пищни улични спектакли – шествия на Тримата Крале, където магьосниците раздават подаръци и много бонбони.

В популярният фолклор Бефана посещава всички деца в Италия на Богоявление, като пълни чорапите им с бонбони и подаръци ако са били добри, или въглен (също и черен бонбон) ако са били непослушни. Семейството на детето обикновено оставя малка чаша с вино и чиния с няколко залъка храна за Бефана. Често е представяна като стара жена, която лети на метла, облечена с черна роба и цялата в бонбони, подаръци или и двете.

Тримата влъхви (английски: Three Wise Men или Three Kings в превод – Тримата мъдреци или Тримата царе) е общоприето название в западноевропейската традиция на влъхвите, поднесли даровете си на малкия Иисус Христос на Рождество. В Евангелието не се казва нищо повече за тях. Едва през Средновековието възниква традицията с назоваването на техните имена и приписването им на царския сан. Според западноевропейските разбирания, влъхвите са трима – Каспар, Мелчор и Балтазар и имат царски произход. В някои държави, като Италия, „Празникът на тримата влъхви“ е неработен ден.

В православието тримата влъхви не се смятат за царе, нямат имена и точно определен брой.

В евангелския текст мъдреците идват в Йерусалим от изток, следвайки звезда, оповестяваща раждането на новия юдейски цар. Новината смущава цял Йерусалим, но най-вече Ирод, царя на Юдея. Юдейският владетел повиква източните мъдреци при себе си и им казва да намерят новородиния Иисус Христос, за да се поклони и той на новия цар. Влъхвите продължават радостни следването на звездата и тя ги отвежда във Витлеем, точно в къщата, където се намират Младенеца и майка му Мария. Те падат и се покланят на невръстното момче. Принасят му съкровищата си: злато, ливан и смирна. Мъдреците не се връщат при Ирод, понеже получават на сън откровение. Заминават за страната си по друг път.