Кукери гонят лошотиите

Соня Мачорска

Кукери в село Джинот, община Стралджа, област Ямбол, за поредна година танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа. За плодородие и здраве извършват обредни действия като оране, сеитба и други, съобщи Здравко Гицов, издател на www.yambolpress.bg.

Древната традиция се изпълнява от около 30 млади мъже и момчета, които обикалят всеки дом в селото, за да изгонят злите духове и да благословят за здраве и берекет. Стопаните ги посрещат като скъпи гости, черпят ги с вино и домашни мезета. Събитието се организира от местното Народно читалище „Изгрев-1958“.

Кукерите са с висока гугла или капашон, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги са с маски на главите, на кръста с кожени колани и десетки хлопки, чийто оглушителен звън звучи в продължение на два дни, в ръцете си държат геги. Групата задължително изпълнява обичая заораване и засяване с благословия на булката.

По стар обичай в периода между Месни и Сирни заговезни (Сирница) в Източна България и между Коледа и Богоявление в Западна България, а днес Кукеровден навсякъде в Източна България (дори по цяла България), се празнува точно на Сирни заговезни.

Обичаят е разпространен повсеместно в Южна и Централна Европа – и в Румъния, Молдова, Сърбия, Гърция, Република Македония, Словения, Хърватия, България и т. н. Подобни карнавални маски съществуват в Италия на остров Сардиния. Италианските кукери мамутонес (mamutones) носят черни маски от дърво, чанове на пояса и кожуси. Много близък ритуал се празнува и в Кантабрия, Испания. Казва се Виханера, а испанските кукери се казват зарамакос. Празнува се през първата неделя от новата година. Кукери има и в Полша, Унгария, Хърватия и Словакия, а също и в Австрия, където се наричат перхтен (Perchten). Обичаят по нашите земи води началото си от траките, където се празнувал по време на дните на тракийския бог на веселието Дионисий и посрещането на земеделска нова година, свързана със заораването на нивите. Кукерството празнува отминаването на зимата и настъпването на лятното плодородие.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.