Динковската шайка
Соня Мачорска
Известното село с имането, намерено от двама братя, с проклятието на това злато и прословутата Динковска шайка…
Било в началото на ХХ век. Събрали се по-ербап мъже от видинските села Градец, Плакудер, Тияновци, Капитановци, Брегово и Винарово. Набелязали къде имало по-богати хора и надвечер влизали в домовете им да грабят и крадат. Наоколо пропищели от тях, но останал жестокият спомен от Динковица.
За дома на Станчуловите се запътили. Още не било съвсем мръкнало. Накрай селото, до един бунар, съгледали мъж, когото принудили да ги води. Бил Филип. От същата къща, за където били тръгнали… Как извървял разстоянието, как влязъл в стаята, само той си знае… Заварили бабата качамак да бърка. До нея внучката, която разпознала измежду неканените техен бивш слуга. Този, който всъщност ги водел за златото… Разсекли я. Да не ги издаде. Разсекли и бабата. Да не ги издаде… В това време Филип успял да влезе в съседна стая, сложил „чивията“ и опрял гръб да залости по-добре… Простреляли го така, през вратата… На дядото, който се навъртал по двора, му заливали гърдите с вряла мас, за да каже къде са парите… Убили го, не искал да каже… След това разбойниците съсекли даже и котката… Тогава, необезпокоявани от никого, отковали дюшемето и взели две тенекии със злато.
Говори се и за по-млад мъж, за когото спомените на хората вече са поизбледнели… Какво е станало по-късно, не се помни точно. Но миналата есен имах късмета да се срещна с негов внук – Любчо. Дядо му, Димитър Йончев, бил ратаят на Станчуловите, когото Шайката не видяла в къщата… В суматохата у дома и сумрака той успял да се скрие и да види всичко. Така оцелял.
Но хората от Динковица знаят името на плакудерчанина от шайката – Ангел Станин, за когото казват, че „червеи го яли“, докато умрял… Останало името – Динковската шайка, която не била от Динковица.
А златото, което намерили под дюшемето, било проклето. Но за това – друг път.
Снимката е илюстративна