Джердап или Кръщаване на моряците
Соня Мачорска
Пътуваме по Дунав срещу течението. Навлизаме в сръбско-румънския участък на реката. На 850-я километър е град Прахово. Лиманът, около който е разположен града, е много красив. Вдясно от града се намира остров Маре, на който остров „на сухо“ е направен шлюзът Железни врата (Джердап-2). На това място реката, най-опасното за преминаване на плавателните съдове в миналото, е било осеяно с опасни прагове. Шлеп, с помощта на въжета, е придърпвал бавно корабите на няколко етапа от по 500 метра. И всички, които оставали живи, благославяли. От онова време е останало кръщавката на първопреминаващите по Дунав да става именно на това място – с малко вода, смях и много емоции, разказваше капитан Владимир Зубарев преди години. На някои дори „дипломи“ им пишат – „добиват правото да прекосяват надлъж и нашир всички реки, морета и блата“…
Джердап-2, отстоящ на 72 км от Видин, издига корабите, пътуващи на запад, на 7-8 метра височина. Зелено светналият семафор разрешава навлизането в шлюза. Стената пред кораба е спусната. Когато влизаме в камерата, семафорът светва червено. Зад нас се спуска втората стена. Тогава съоръженията, по шест агрегата от сръбска и румънска страна, започват работа. Нивото на водата в камерата постепенно се покачва, а с него се издига и корабът, умело прикрепян от моряците встрани, за да не се удари о стените. Усещането е като в клетка – чуваш само ехтенето на мегафоните, по които се разменят реплики между управляващи кораба екипаж и управляващите съоръженията от Сърбия и Румъния. Скоро нивото на водата достига до охраняващия, страничен парапет и противопожарните пушки, разположени там. Душите се отпускат… И „идва странното“ – стената отпред бавно пада, спускайки се надолу. Когато достигне два метра под речното ниво, семафорът отново светва зелено. Корабът потегля. Усещането за свобода е пълно…
Оттук-нататък реката е укротена и не крие никаква опасност за бреговата ивица.
Вдясно, до град Турну Северин, се намира разтоварището на стоки. Там преди години, когато България имаше четири катамарана, стануващи на Пристанище Ферибота във Видин, те също са разтоварвали стоките и товарели стоки от и за Западна Европа.
Седем-осем часа път след първия шлюз, се навлиза във втория – Джердап-1, който има две камери, във всяка от които плавателните съдове се издигат или спускат с по 18 метра, или общо – 36 метра. Гледката е значително по-внушителна. Шлюзът е различен от предходния само по своята мащабност. При буря корабите могат да престоят там по 12 и повече часа.
След Джердап-1 се открива един от най-красивите участъци по течението на Дунав проломът, от чиято лява страна (десен бряг) започва Стара планина, и дясна (ляв бряг), откъдето начеват Карпатите. Малцина знаят къде точно се намира това място и каква е връзката ни с него. Реката е спокойна и широко разлята. Стара планина е обрасла с широколистни дървесни видове, склоновете й се спускат почти отвесно към реката и само тук-таме скалите, на сиви и керемиденочервени ивици, са оголени. Карпатите, значително по-високи и „изнесени“ назад от брега, често са „пресечени“ от талази мъгла. Стара планина, без ясно отличаващи се върхове, прилича по-скоро на „китайска стена“. Докато множеството остри върхове на Карпатите, по-ниски към брега и по-високи навътре в сушата, я правят по-внушителна.
Едно от най-красивите места в тази част на Дунав е скалата, наречена Баба Кая, до която се вижда Голубацката крепост. Легенда гласи, че турският бей имал харем. Една от неговите красавици обаче се срещала със сръбски пастир. Беят разбрал за любовта им и приковал хубавицата за скалата, която сякаш съхранява красотата й до днес…
Съвсем наблизо, на десния бряг, се вижда част от разрушения вече път, по който е преминавал Александър Македонски. Посред реката на това място се е намирал остров Адакале, населен с турци-занаятчии, които правели сладкарски вкусотии – предимно халва и боза. С направата на Железни врата (1970 г), нивото на Дунав се покачва, хората се разселват в Румъния, Сърбия и Турция. Островът е залят от язовира при Железни врата и сега корабите минават точно над него.
