Видинският Екзарх

Соня Мачорска

На 16 февруари (28 февруари нов стил) 1872 г. Видинският митрополит Антим е избран за пръв екзарх на Българската екзархия. Играе съществена роля за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаването на въстанието. Екзарх Антим Първи развива активна дейност срещу униатската пропаганда (униатството е идеологията и практика за обединяване на източнохристиянската и римокатолическата църква с Папата като върховен йерарх.)

Антим е роден през 1816 година в Лозенград, Османска империя, под името Атанас Михайлов Чалъков, четем в Уикипедия. Замонашва се в Хилендарския манастир, където приема името Антим (1837). Учи в най-реномираното светско училище в Османската империя – Великата народна школа в цариградския квартал Куручешме (1843 – 1844). Завършва с първия випуск богословското училище на остров Халки, учи в Одеса, завършва Духовната академия в Москва (1856).

След завръщането си от Русия, става преподавател, а за известно време е и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит. В 1862 година е екзарх в Сисанийската и Корчанската епархия, а на 20 декември 1862 година е изпратен в проблемната за Патриаршията Поленинска епископия, управлявана от българина Партений Зографски. През 1868 става Видински митрополит. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия.

През април 1877 година, по настояване на Високата порта, е освободен от поста Екзарх и изпратен на заточение. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878) и поема ръководството на Видинската митрополия. След завръщането си в България, е председател на Учредителното събрание и на Първото Велико народно събрание (1879 година).

Екзарх Антим Първи е един от великите личности, пребивавали във Видин.