Червен вятър

Соня Мачорска

Така се нарича една от болестите, смятана за особено опасна в близкото минало, нерядко – и сега.

Преди години разговарях със 72-годишната тогава Перка Велкова от с. Цар Петрово (община Кула, област Видин). Оказа се, че възрастната жена лекува успешно тази болест. Може би лечителката не ми каза всичко, което прилагаше като терапия, но спомена, че разбърква брашно и „бела земя“ (може би става дума за хума) с ракия. С тази смес маже засегнатите места от червения вятър. Минавало за няколко дни.

Перка лекуваше и епилепсия при децата. За болните тя прави студен извлек от няколко билки – тинтява, равнец, глухарче и клинавче. Точните пропорции не каза, но припадъците изчезвали за около месец. Лечението с тези билки било ефикасно, ако не е минало повече от месец-два от разболяването на детето. Ако епиепсията е „вкоренена“, както се изразяваше тя, не можело да се излекува. Така знаеше тя от майка си и баба си, лекували цял живот с билки, както и тя.

Перка събираше сама лечебните треви, които растели наоколо, останалите ги купувала. Вайкаше се, че си няма момиче, на което да предаде занаята. Чакаше лятото да й доведат едно от Кула, майката й обещала. За да й покаже билките, да ги изучи, да ги разпознава, да знае кога се берат, как се сушат, какво да прави с тях… Трудна, на пръв поглед, работа, но съхранена в народната памет.