Приказка за албума на рачето
Соня Мачорска
Продължавам да получавам приказки от родния град на писателя Джани Родари – Римини и децата от Българското училище там! Приказката, която получих, е съчинена от група деца от втори клас . Публикувам я с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището в Римини!
Благодаря на децата за следващите думи, които изпратиха с буквите Д и К, от които съставих заглавието за следващата седмица. Думите са: дъжд, диван, дядо, дърво, дяволче, каубой, какао, котка, каска, крокодил. Ще чакам следващите думи-предмети с буквите В и Ч. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (25 май), напишете и по пет същестителни нарицателни имена. А до тогава очаквам „Приказка за дървото и крокодила“. Разкажете къде са се срещнали, какво са правили заедно и т. н. Може да изпращате и рисунки-илюстрации.
Приказките изпращайте на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Приказка за албума на рачето
Иван и Тодор Тодорови, Георги Станев, Витториа Любомир Христова, 2 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Живяло в морето едно раче. Един ден то излязло на разходка и, както си плувало, стигнало до брега . Погледнало любопитно и решило да види какво има там. Този ден бил много горещ, скоро на рачето му станало горещо и то влязло във водата, за да се разхлади. Заплувало и видяло една медуза, която също се къпела. Поговорили, поговоили и се сприятелили.
Рачето предложило на своята приятелка медузата да направят едно пътешествие, защото той много обичал да пътува и да снима местата, които посещава. Никога не забравял и своя фотоапарат, закачен през врата му… Дори тяхната първа среща запечатил със снимка.
Речено-сторено. Тръгнали двамата приятели към дъното на морето.Там рачето никога не било ходило. Колкото по-надълбоко отивали, толкова морският свят ставал все по-пъстър и разнообразен. Рачето снимало и снимало – наляво, надясно – тук корал, там – рибка. Всичко му харесвало. А медузата само обикаляла и позирала в красивата си рокличка.
Най-накрая двамата пътешественици стигнали до един потънал кораб, пълен със злато. Отгоре му, на палубата, се била разположила една огромна мида, която изяждала всеки, който се приближи. Рачето никога не било виждало такава мида и пожелало да се снима с нея. Мидата била много впечатлена, защото не била виждала фотоапарат, така че веднага се съгласила. За отплата , че я е направил щастлива, дала на рачето част от златото. А той го поделил със своята приятелка медуза, която му правила компания през това пътешествие и заедно запечатали с фотоапарата всички вълнуващи моменти.
Когато се прибрали вкъщи, рачето си направило албум със снимките от това приключение и вечер, преди да заспи, ги разглеждало. Криело го под един голям камък, за да не го видят другите. Така рачето всеки ден си спомняло за медузата и за добрината, която направило за голямата мида и как тя му благодарила.