Приказка за влака и черешата
Соня Мачорска
Всяка седмица съчиняваме приказки с различни заглавия – подобни на онези, които ги измисляше невероятният италиански разказвач Джани Родари. За днес своя приказка ми изпрати едно момиченце от първи клас в Българското училище в Римини, родният град на писателя. Публикувам я с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището!
За тази седмица не получих изброени от вас съществителни имена (думи-предмети) с буквите Б и С. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (8 юни), да напишете и по пет същестителни нарицателни имена с тези букви. А до тогава очаквам „Приказка за Болния пумпал“. Знаете какво е пумпал, нали? Разкажете как се е разболял, какво е станало тогава, оздравял ли е, кой му е помогнал и всичко друго, за което се сетите! Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Приказка за влака и черешата
Алессандра Фалцари – 1 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
През един топъл майски ден, от една малка гара потеглил влак, от прозорците на който се виждали къщи, много дървета, отрупани с най-различни плодове и прекрасни пъстри цветя. Имало и подскачащи зайчета покрай релсите, кучета и котета. Както се радвал на пъстрия пейзаж, влакът изведнъж видял много дървета, отрупани с безброй червени плодчета. Зачудил се той какво ли е това, дръпнал спирачката, спрял до дърветата и ги попитал вежливо:
– Добър ден, дървета, как се казват вашите червени плод чета?
– Това са череши – отговорило най-старото дърво и поканило влака да ги опита. Влакът вкусил черешите и благодарил за прекрасните сочни череши на дървото. До спрелия влак дошли подскачащите зайчета, кучета и котета, които също били поканени да хапнат от черешите. За благодарност животните украсили влака със сочни череши и го окичили с много красиви цветя. От своя страна влакът обещал на черешата, че когато реши тя да обиколи света, той с радост ще я придружи. Черешата поблагодарила и помолила влака всеки път, когато минава покрай нея, да се спира, да опитва от черешите и приятелски да се поздравят. Сбогували се новите приятели и влакът потеглил, а когато минавал през гарите, окичен с прекрасни цветя и череши, всеки пътник с удоволствие се качвал, за да посети това вълшебно място, пълно с прекрасни и сочни череши.