Приказка за Петела и Дънките
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки с различни заглавия, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Днес публикувам две приказки на деца от Видин и Лом, за които им благодаря!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Костенурката и Колелото. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник, или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (10 август), а ще бъдат публикувани във вторник.
Приказка за Петела и Дънките
Антон Тодоров, 13 г., Център за настаняване от семеен тип за лица с психични разстройства – град Лом, автор и на илюстрацията
Имало едно време един Петел. Един ден, както си вървял по пътя за плажа, той видял пред краката си чифт чисто нови дънки, та даже и говорещи. Подминал ги, като си помислил, че слънцето го било напекло твърде много, че дори започнал да халюцинира, но Дънките му казали:
– Ще видиш ти, странна птицо, че това няма да е единствената ни среща! Скоро ще се видим отново, когато имаш най- голяма нужда от помощ!
Така и станало. Когато пристигнал на плажа, Петелът бил вече толкова уморен от дългият път, че веднага решил да се поразхлади в морето. Влязъл във водата, но съвсем забравил, че не може да плува. Водата го повлякла навътре и той много се уплашил, започнал да вика за помощ! В този момент дежурният на поста спасител бил в почивка и нямало кой да му се притече на помощ. В един миг, сякаш от нищото, дошли Дънките и се хвърлили във водата да спасяват вече изнемощелия от борба с водата наш герой. Дънките тутакси намерили новия си собственик, като се обвили около краката на Петела и го измъкнали на безопасно място на плажа. От този ден нататък Петелът бил вечно признателен и благодарен на Дънките за благородния жест с неговото спасяване от удавянето, че ги свалял единствено за пране или когато трябвало да се закърпят. Така те станали неразделни другари в живота!!!
Приказка за Петела и Дънките
Стефан Симеонов, 10 г., СУ „Цар Симеон Велики“ – град Видин
Имало едно време един Петел с много пъстри пера по опашката и крилата. Живеел той в малка порутена къща извън селото. В нея, освен него, живеели и още животни, но нашата приказка е за Петела.
Веднъж, както се разхождал рано-рано из гората и търсел какво да си клъвне, видял едни Дънки, оставени под големия кестен в средата на близката поляна. Поогледал ги той, видели му се дълги като за него, но решил, че може да ги скъси с човката си и ги взел. Мъчил се, мъчил се, но наистина успял да ги скъси и да ги обуе! Петел с Дънки! Радостен се прибрал вкъщи, разкукуригал се отдалеч и разбудил останалите животни. Еленчето набързо го нахокало, а Петелът се засрамил и ядосал. Наум си пожелал времето да спре. И, чудо! Дънките изведнъж се стегнали, ама много се стегнали и времето спряло. Петелът се учудил и малко се изплашил, но се досетил, че Дънките са магически. И тъй като Дънките много го стягали, пожелал времето да продължи. Тогава Петелът се извинил на Еленчето и решил да отиде до морския бряг. Вървял дълго, защото не било близо. Когато стигнали, Дънките му казали, че силата им отслабва и той ще може да използва само още два пъти времевия континиум (Дънките много обичали да четат разни неща, особено енциклопедии и знаели за физическия модел „простарство-време“). Петелът кимнал в знак на съгласие, че е разбрал, защото той също много обичал да чете и да учи все нови и нови неща. Побъбрили си те, разходил се Петелът по брега и отново тръгнал за селото. Но, тъй като пътят бил дълъг, пожелал си времето да се забърза. Така и станало – Петелът тичал със скоростта на ураган, а щом стигнали, времето продължило своя нормален ход. Тогава Петелът отишъл в магазина за хляб, за да си вземе малко за обяд. Когато продавачката му го подавала, той пожелал времето отново да се забави и бавно-бавно хапнал едно голямо парче.
След изчерпване на магическите сили на Дънките, Петелът продължил да ги носи, защото и без магията били хубави и той много се перчел с тях пред останалите животни в къщичката.