Приказка за Веселата гара
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки с различни заглавия, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Тъжното паяче. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник пред Библиопощата от 11 до 12 часа, ако сте от Видин или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (24 август), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник.
Приказка за Веселата гара
Антон Тодоров, 13 г., град Лом
Веселата гара била предпочитано място за отдих и почивка за не малко хора от близкото китно планинско градче Родопа. То било сгушено някъде в полите на Рила и Пирин. Въздухът там бил толкова чист, а самото място – толкова прохладно през горещите месеци от годината, че не малко туристи от страната и чужбина гостували и отсядали за по няколко дни в градчето.
Но Веселата гара била доста по-посещавано място и от града. Тя привличала толкова много хора, освен с винаги вежливия си и услужлив гаров персонал, а също така и с основното си предназначение – на свързочна железопътна линия, която разпределяла преминаващия пътнико-поток към всички направления в цялата страна.
На Веселата гара човек можел, докато търпеливо изчаква връзката си – да изпие спокойно чаша ароматно кафе, което се отглеждало в района на гарата, а и в летния сезон е разгара за прибиране на годишната реколта от кафеени зърна. Целият наличен гаров състав бил зает с прибирането на тазгодишната реколта от кафе, която се обработвала всяка година точно в средата на месец август – в деня, когато народът ни почита Голяма Богородица, а природата вече след Преображдане в началото на месеца вече се е обърнала в очакване на зимата.
От сутрин до вечер компания на всички пътници, преминаващи през Веселата гара, правела дежурната и винаги усмихната касиерка кака Гинка Борисова. Тя посрещала всеки пътник с чаша ароматно планинско кафе, вежлива усмивка, учтиво и с въпроса: „Накъде така?“, за да разбере дали именно Негово Величество Пътника има нужда от нещо за четене или просто бърза да попита кака Гинка на кой коловоз е композиран неговият влак. Изобщо, ако някога през Веселата гара преминавал натъжен или замислен човек за ежедневните си грижи и проблеми, щом попаднел на билетното гише при кака Гинка, настроението му веднага се оправяло, човекът се разведрявал след закачливото и шеговито подвикване или смешка от страна на вечно усмихнатата стопанка на най-Веселата гара в целия свят!
Приказка за Веселата гара
Стефан Симеонов, 10 г., СУ „Цар Симеон Велики“ – град Видин
Имало едно време в град Радомир една гара. Тя била много самотна, защото никой не говорел с нея. Студенти и възрастни бързали да „хванат“ места във влака и никак не им се говорело. От време на време прелитало по някое и друго птиче или минавало бездомно куче, но и те не се задържали дълго.
Един ден влакът за Ловеч се развалил и трябвало да остане известно време на гарата. Той забелязал, че гарата е омърлушена и я попитал защо е унила. Тя му разказала всичко и как й е самотно, защото никой да не си говори с нея. Влакът й съчувствал и решил да се сприятелят. От тогава гарата никога не била тъжна, станала усмихната и харизматична. Влакът се оправил от проблема и станал най-бързият влак за Ловеч в цяла България! А Гарата вече се усмихвала не само на него, когато пристигал, а и на всеки друг влаккойто преминавал по релсите, дори без да спира.
Поуката е, че за всеки влак си има гара… и че никога не трябва да губите надежда!