„Зло куче“ на сръбско-българската граница

Соня Мачорска

Село Александровац или Злокуче (Злокукя), както всички го знаят, се намира близо до българо-сръбската граница, община Неготин, окръг Бор. Селото има предимно влашко население. От 1878 до 1919 година е в територията на България. През 1910 година – в Черномашничката селска община, която се е състояла от селата Черномашница и Злокукя, част от Кулската околия на Видинското окръжие. До 1941 година – в Югославия. До 1944 година – отново в България. Пак Югославия и после – Сърбия… Името му се изписвало като Злокуче (на сръбски: Злокуће), а впоследствие е прекръстено на Александровац в чест на югославския крал Александър I Караджорджевич. През 1947 година, по времето на Титова Югославия, е върнато старото му име. От 1993 година отново е преименувано на Александровац. Няколко пъти е сменяло своята националност, а хората – своите паспорти – съдба, каквато имат почти всички погранични селища по света…

За първи път селището се споменава в турските преброителни списъци, съответно през 1491 и 1521 г., под името Зокушан (Злокуче). Защо „зло куче“, разказва 85-годишният Светослав (Славо) Сандулов, който все още помни и говори български език.

Било по Турско. Първите заселници живеели в района между Косово и Ракитница, община Брегово, област Видин. Имало 5-6 домакинства от лявата и още толкова – от дясната страна на пътя. Хората, които дошли в сегашното село, живеели от лявата страна. Явно, теглото било голямо, защото един ден тези от дясната страна се разгневили и убили турския ага, дошъл отново да събира данъци. Убили го, но го изхвърлили от другата страна на пътя. Уплашили се хората от лявата, побягнали по долината на реката. Стигнали до една воденица и там се спрели. На това място ги срещнал друг турския ага на кон, в чиито владения се намирали. Той бил сам, нямал семейство. Трябвали му хора за работа. Казал им той, че когато реката приижда, залива мястото, което са избрали и ги повежда нависоко, между две бърда, където живеят и сега техните потомци. Разказали му тогава хората защо са напуснали старите места и агата кръстил селото Зло куче. Дали тях да пази, или самия него, не станало ясно, но и днес на всяка порта (капия, както казват хората), има надпис „Зло куче“…

Около селото се намират хълмовете Джалу маре, Лак, Гръндури и Пойеница, а по-ниско от селото са Куратури и Селище. Потокът, който минава през Злокуче, се нарича Алу бугару и извира на сръбско-българската граница, тече през селото и се влива в Тимок.

Славо и неговото семейство пазят копие от акта за раждане на неговия дядо, роден в Косово и издаден от община Брегово – копие, което са получили през 2015 година от Държавен архив – Видин. Показаха ми и разрешително за търгуване, издадено на 30 декември 1942 година от Русенската индустриално-търговска камара, с което Велко Станков (баща на Светослав) добива правото да продава колониални, тютюневи и манифактурни стоки на дребно.

Интересно се оказа и друго – стара снимка на брат на неговия дядо, който в началото на ХХ век бил на гурбет в Америка. Живеел в Толедо, щата Охайо. Снимката, на повече от 110 години, „пази“ и визитка-монограм на фотостудио от град Йола, щата Канзас – студио, което съществува и днес…

Самият Славо също странствал – над 35 години живял във Франция, неговите потомци – също във Франция, в Австрия. „Разпилели се“, като почти всички останали хора в селото, най-много – в Германия. Издигнали високи и хубави къщи в Злокуче, в които не се знае дали някога ще се върнат…

Спомня си Светослав и за известния Видински панаир. За първи път го посетил през 1943 година. Панаирът се е правел някъде след Колодрума. Там за първи път видял и лъв, в зоопарка… Не е забравил и Видинската гимназия (сега СУ „Цар Симеон Велики“), където учил неговия брат до 1944 година, преди да се запише в университет в Белград…

В училището на Злокуче – само четири деца и една учителка. Миналата година съседка, върнала се от Германия, където работила десетилетия, дава лични средства, за да се ремонтира сградата и двора на училището…

Злокуче, Злокукя, Александровац – късче история и памет от вековете…

Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута . Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта за обикновените хора. Дарението може да се направи независимо в каквато и да е валута. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.