Приказка за Шареното свраче
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Лисицата и радиото. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (9 ноември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 10 ноември.
Приказка за Шареното свраче
Антон Тодоров, град Лом
Тази година в гнездото на червеношийките, освен поредното малко кукувиче, появило се сякаш от нищото, имало и още едно шарено пиленце, което не приличало на останалите. То било бебе свраче, което имало червена човка и бял кръг около лявото око. Възрастните птици нямали и представа от къде се било взело малкото шарено свраче, но били сигурни, че ще го отгледат като своя родна рожба.
Така и станало. Малките пиленца си похапвали и бързо наддавали на тегло. Не след дълго дошли и първите уроци по летене. Малкото шарено свраче Пешо пък си мечтаело тайно първите му уроци по летене да са от родната му майка, която той така и не познавал, и надали някога щял да срещне. Но съдбата си знае работата, казват.
Веднъж, докато правел по-смелите си опити за летене, малкият ни шарен приятел се заговорил с една симпатична и мила сврака на име Тодорка, която се различавала от по червения оттенък на клюна си от своите другари в ятото. На Пешо моментално му просветнала досетливата лампичка, че това може да е неговата родна майка. Той поразпитал приказливата сврака. А тя пък му обяснила точно това, което той искал да чуе. А именно, че тази година загубила съпруга си, а яйцето им било отнесено в незнайна посока от една нахална кукувица. Шареното свраче вече било убедено, че е открило родната си майка, но виждайки отчаянието в очите й и уважавайки скръбта й по изгубения съпруг, я попитал дали просто може да се присъедини към ятото и да отлети с тях към просторната шир на Искърското дефиле. А истината за неговия произход и запознанството с родната майка можели да почакат скръбта да проправи път на майчината обич.
Приказка за Шареното свраче
Маргарита Александрова, 7 години, град Видин
Имало едно време една сврака. Тя си направила гнездо на дървото в двора на един художник. Дошла пролетта и не след дълго тя снесла три яйца, от които се излюпили три малки сврачета. И понеже постоянно гракали и искали да ядат, тя решила да литне по-надалеч и да им потърси повече храна – мушици, червейчета или нещо друго. Преди да излети от гнездото, свраката ги предуппредила:
– Не мърдайте много-много в гнездото, защото ще паднете долу.
Най-малкото свраче, най-непослушното, едва изчакало майка му да отлети и веднага почнало да се опитва да се движи насам-натам в гнездото и дори – да тича! Не щеш ли, изведнъж паднало. Но, за късмет, не се ударило лошо – постояло няколко минути, като се оглеждало и после тромаво закрачило право към къщата на художника. Вратата била отворена. Сврачето надникнало вътре и като видяло, че няма никой, смело скокнало върху голямата дървена маса с много бои. Но нали било още мъничко и не можело съвсем свободно да ходи и да лети, цопнало в палитрата на художника. Перата му се изпъстрили във всички възможни цветове. Точно в този миг влязъл художникът. Сврачето едва успяло да се промуши безшумно покрай него , после хукнало презглава навън и се запътило към дървото.
През това време свраката обикаляла покрай реката и търсела храна за рожбите си. Когато намерила три червейчета, тя ги стиснала в човката си и бързала да ги занесе на дечицата си. Лизо до дървото съзряла шареното птиче. Спуснала се към него и го попитала:
– Защо си толкова шарено, ти не си ли свраче?
– Мамо, не ме ли позна? – попитало сврачето. – Аз съм твоето дете!…
Свраката учудено го заразглеждала и после казала:
Та ти си цялото шарено! Как да те позная?… А и как си се озовало тук, долу, като аз те оставих в гнездото? Та ти не можеш да летиш!… И защо си цялото шарено?
След като малкото свраче обяснило на майка си как не я е послушало, как паднало от гнездото и всичко останало, тя решила да не му чисти перцата, а това да му бъде за урок.
От този нататък в двора на художника имало едно Шарено свраче. Виждали сте го, нали? То се крие, за да не го видят котките и кучетата, че ще го подгонят, но и до ден днешен много обича да наднича през прозореца или вратата на художника. Дори каца на рамото му, когато той рисува. Опитва се и да рисува, но му е трудно с едното си краче да държи четката, а на дугото да стои така, че да не падне. Затова предпочита да гледа и после да разказва на другите сврачета за рисунките на художника. (откъс от книжката „Зарче“, 2003 г.)
Рисунка: д-р Владимир Нешев