Видинска област от X до XIV в. и монетосеченето на цар Иван Срацимир (част втора)
д-р Светослав Йорданов, НАИМ – БАН
Монетосеченето на цар Иван Срацимир
Проучването и публикуването на монети на българските царе, в частност на Иван Срацимир, е свързано с имената на учените: Симе Любич, автор на „Opis južnoslavenskih novaca“, на български нумизмати – като се започне с Никола Мушмов, публикувал през 1912 г. първия голям труд „Античнитѣ монети на Балканския полуостровѣ и монетите на българскитѣ царе“, последвана през 1924 г. от второто му значително изследване „Монетитѣ и печатитѣ на българскитѣ царе“, посветено само върху монетосеченията на българските царе и се продължи с Йорданка Юрукова (1936-2012), Владислав Пенчев (НИМ София). През последните десетилетия основен проучвател на българските средновековни монетосечения е проф. Константин Дочев, работил дълги години в НАИМ-БАН, филиал В. Търново. Автор е на множество статии и книги, в две от които е публикувал дългогодишните знания и опит, свързани с монетосеченето на Иван Срацимир в : „Монети и парично обръщение в Търново (XII-XIV в.)“ и „Каталог на българските средновековни монети XIII-XIV в.“ издаден в 2009 г. Според К. Дочев, монетните издания на цар Иван Срацимир включват един тип сребърни и дванадесет типа медни монетни типа. Сребърните емисии са отсичани в две хронологични групи – I-ва – от 1352/55 до юни 1365 г. и II-ра група – от 1370 до 1396 г. Монетите от втората група са отсичани в две фази: 1 – от 1370 г. до ок. 1385 г. и 2 – от ок. 1385 г. до пролетта на 1396 г.
Сребърни монети от Ι –ва група
Л. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Царят, седнал на трон без облегало, с раздвоена дълга брада и мустаци, висока кълбовидна корона, с пенулии, ореол около главата, манакион, дивитисион и лорос. В дясната ръка държи жезъл с къса дръжка, украсен на върха с трилистник с топченца, допрян до вътрешния кръг. Във вдигнатата встрани лява ръка държи анаксикакия; облегалата на трона са украсени с по един трилистник с топченца.
О. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Надпис IC-XC. Бюст на Христос с брада, мустаци, голям кръстат нимб, туника и колобион; дясната му ръка е вдигната за благословия, а в лявата ръка държи евангелие, под него – дълга палмова клонка, обърната наляво.
По монетите надписите не са в този развит вид, както представените в описанието по-горе. Срещат се различни варианти на изписване, описани от К. Дочев и част от тях представени тук.
Рисунка: Дочев 2009, № 4730
Сребърни монети от ΙΙ –ра група
1 Фаза
Л. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Царят е седнал на трон без облегало, с раздвоена дълга брада и мустаци, висока кълбовидна корона, с пенулии, ореол около главата, манакион, дивитисион и лорос. В дясната ръка държи жезъл с къса дръжка, украсен на върха с трилистник с топченца, влизащ във вътрешния кръг. Във вдигнатата встрани лява ръка държи анаксикакия; облегалата на трона са украсени със стилизирани лилии.
О. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Надпис IC-XC. Бюст на Христос с брада, мустаци, голям кръстат нимб, туника и колобион; дясната му ръка е вдигната за благословия, а в лявата ръка държи евангелие, под него – дълга палмова клонка, обърната наляво.
Рисунка: Дочев 2009, № 4790
2 Фаза
Л. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Царят е седнал на трон без облегало, с раздвоена дълга брада и мустаци, висока кълбовидна корона, с пенулии, ореол около главата, манакион, дивитисион и лорос. В дясната ръка държи жезъл с къса дръжка, украсен на върха с трилистник с топченца, влизащ във вътрешния кръг. Във вдигнатата встрани лява ръка държи анаксикакия; облегалата на трона са украсени със стилизирани лилии.
О. Околовръстен надпис отляво надясно, започващ с латински кръст: IWАНЪ СРАЦНМИРЪ ЦАРЪ БЛЬГАРОМЪ БЛАГОВѣРѣНѣ, в двоен зрънчест кръг. Надпис IC-XC. Бюст на Христос с брада, мустаци, голям кръстат нимб, туника и колобион; дясната му ръка е вдигната за благословия, а в лявата ръка държи евангелие, под него – дълга палмова клонка, обърната наляво.
Рисунка: Дочев 2009, № 4950
Медно монетосечене
Отсичането на медните емисии е ставало в монетарница Видин, през годините в които Иван Срацимир управлявал града – от 1352/55 до 1365 г. и от 1370 до ок 1395 г. Известни са два типа:
Тип I – “царят прав/двуглав орел“
Вариант А по К. Дочев (сечен от 1352/55 до 1356 г.)
Л. Царят прав, насреща, с широка ниска стема, препендулии от по два бисера, издължено овално лице, двойна брадва, ореол около главата, дивитисион и торос, чийто край е прехвърлен през лявата ръка и завършва с широк правоъгълен край; в дясната ръка държи скиптър с кръст, а в лявата – малка анексикакия върху гърдите; в лявото поле – монограм от буквите СРЦ (СРАЦИМИРЪ), а в дясната, горе – титлата „цар“ в нормална норма; от двете страни на царя-по една шестолъчна звезда с две концентрични кръгчета в центъра и равнораменни триъгълни лъчи. Зрънчест кръг от отделни точки.
О. Двуглав орел с тривърхи коронки на всяка глава и широко разперени криле; всяко крило е с по осем снопа пера; по една шестолъчна звезда между главите на орела и от двете му страни; шестолъчните звезди са с по две концентрични кръгчета в центъра и равнораменни триъгълни лъчи. Тялото, шията и главите на орела са представени с плътно оперение. Зрънчест кръг от отделни точки.
Рисунка: Дочев 2009, № 5010
Вариант Б по К. Дочев (сечен от 1356 до 1365 г.)
Л. Като Тип I вар. А, но царят е без ореол.
О. Като Тип I вар. А, но коронките върху главите на орела завършват с топченца.
Вариант В по К. Дочев (сечен от 1370 до 1375 г.)
Л. Като Тип I вар. Б, но само с една шестолъчна звезда с издължени тънки лъчи. Зрънчест кръг.
О. Като Тип I вар. Б, но с една звезда между главите на орела, които са с отворени човки. Зрънчест кръг.
Вариант Г по К. Дочев (сечен от 1370 до 1375 г.)
Л. Като Тип I вар. Б, но в ляво поле – осмолъчна звезда, в дясно поле горе – осмолъчна, а долу – шестолъчна звезда с кръгче. Зрънчест кръг.
О. Като Тип I вар. Б, но крилете на орела са с четири снопа пера; шестолъчна звезда между главите на орела, които са с отворени човки. Зрънчест кръг.
Вариант Д по К. Дочев (сечен от 1375 до 1385 г.)
Л. Като Тип I вар. Б, но в ляво поле – монограм от буквите СР, в дясно поле титлата цар в нормална форма; над нея – три точки в триъгълник. Зрънчест кръг.
О. Като Тип I вар. Б, между главите на орела-звезда от точици и кръгче в центъра. Зрънчест кръг.
Вариант Е по К. Дочев (сечен от 1380 до 1395 г.)
Л. Като Тип I вар. Б, но в ляво поле – монограм само от буквата М, с точка над нея; от двете страни на царската фигура – по три точки в триъгълник.
О. Като Тип I вар. Г, но орелът е с коронки върху главите; между тях – звезда от точици и точка в центъра. Зрънчест кръг.
Вариант Ж по К. Дочев (сечен от 1385 до 1395 г.)
Л. Като Тип I вар. Б, но царят държи кръста в лява ръка; в дясно поле – осмолъчна звезда с остри лъчи.
О. Като Тип I вар. Г, между главите на орела – петолъчна звезда, свързана с тялото.
Вариант З по К. Дочев (сечен от 1385 до 1395 г.)
Л. Като Тип I вар. Е, но с по-груба и схематична изработка.
О. Като Тип I вар. Г, но главите на орела са без коронки; между тях – „растителен орнамент“.
Тип II – “монограм/бюст на благославящ Христос“
(сечен от 1370 до 1390 г.)
Л. Голям монограм с името IWАНЪ СРАЦНМИРЪ и титлата “цар“; четириъгълна звезда долу, в лявото поле. Зрънчест кръг.
О. IC-XC. Бюст на Христос с брада и мустаци, голям кръстат нимб, туника и колобион; двете му ръце са вдигнати високо за благословия. Зрънчест кръг.
Рисунка: Дочев 2009, № 5240
Тип III – “царят с царица Ана с двоен кръст/монограм“
(сечен от 1380 до 1385 г.)
Л. Царят и царицата прави, насреща, държат двоен кръст с дълга дръжка върху триъгълна база. Царят е с висока кълбовидна корона, с голям скъпоценен камък в средата, препендулии, маниакион, дивитисион и лорос; в дясна ръка държи кръст с къса дръжка. Царицата е с тривърха корона, пендулии, маниакион, дивитисион и лорос; в ляват ръка държи скиптър с къса дръжка, украсена на върха с три топченца. Дребен зрънчест кръг.
О. Голям монограм на името на IWАНЪ СРАЦНМИРЪ с титлата “цар“. Дребен зрънчест кръг.
Рисунка: Дочев 2009, № 5290
Тип IV – “царят и царицата държат жезъл с лилия/монограм“
(сечен от 1380 до 1385 г.)
Л. Царят и царицата прави, насреща, държат дълъг скиптър, върху триъгълна база. Царят е с ниска стема, препендулии, маниакион, хламида, дивитисион и лорос; в дясна ръка държи кръст с къса дръжка. Царицата е с тривърха корона, препендулии, маниакион, хламида, дивитисион и лорос; в дясната ръка държи скиптър с къса дръжка. Зрънчест кръг от отделни точки.
О. Голям монограм на името на IWАНЪ СРАЦНМИРЪ с титлата “цар“.
Рисунка: Дочев 2009, № 5320
Тип V – “кръст с околовръстен надпис/бюст на благославящ Христос“
(сечен от 1385 до 1390 г.)
Л. Околовръстен надпис + IИW СРЦИМР в двоен зрънчест кръст, в центъра – равнораменен латински кръст.
О. Бюст на Благославящ Христос, с лъчист нимб, туника и колобион; в горното ляво поле – голяма обърната наляво буква Б.
Рисунка: Дочев 2009, № 5330
Литература:
П. Ников. Българо-унгарски отношения от 1257 до 1277 г. – СбБАН, ХΙ, 1919, с. ХΙΙ+220.
П. Ников. История на Видинското княжество до 1323 г. ГСУ ИФФ XVIII, 1-124, 1922.
Български средновековни градове и крепости. Градове и крепости по Дунав и Черно море. Том I. Ал. Кузев и В. Гюзелев (Съст). София, 1981.
К. Дочев. Монети и парично обръщение в Търново XII-XIV в. В. Търново, 1992.
К. Дочев. Каталог на българските средновековни монети XIII-XIVв. В. Търново, 2009.
И. Божилов. Фамилията на Асеневци (1186-1460). София, 1994.
И. Божилов, В. Гюзелев. История на Средновековна България VII-XIV в. Том I. София, 1999.