Голубацка крепост
Средновековна крепост край град Голубац, Сърбия, е една от най-красивите на брега на река Дунав. Край крепостта са намерени развалини от римски град. На същото място е имало римска крепост , наричана Колубария. От 803 г. до 1018 г. районът е част от Първо българско царство. Местността попада под византийска власт, но след 1193 г. крепостта отново е в пределите на българската държава до 1257 г. През 1335 г. районът около крепостта е окупиран от унгарската армия.
Между 1345 г. и 1355 г. сръбският цар Стефан Душан превзел района Бръмичево и крепостта. Голубац бил държан от Хабсбургската монархия в периода 1688 – 1690 и 1718 – 1739. Сръбските бунтовници го контролират по време на Кочина крайна (1788 – 1791) и отново през 1804 – 1813 по време на Първото сръбско въстание. След това тя пада под османски контрол до 1867 г., когато заедно с Калемегдан и други градове в Сърбия е дадена на княз Михаил Обренович от Сърбия.
Крепостта има девет кули, височината на които варира от 20 до 25 метра, като пет от тях се считат за най-древни. Кулите са свързани с каменни стени, спускащи се от скалата към реката, чиято ширина достига 280 cm.
