Приказка за Гущера, който си направил снежен човек
Соня Мачорска
Продължаваме да съчиняваме приказки, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари. Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com!
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Молива и ботуша Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (21 декември), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 22 декември.
Приказка за Гущера, който си направил снежен човек.
Мими Петрова – гр. Бургас
Един ден гущерът Роджър, както си вървял по пътя, попаднал в тежка ситуация: срещу него седяла котката Мелиса, която се облизвала сладко-сладко срещу апетитното гущерче. Уплашил се той, ама какво да прави? Ако се опита да избяга, тя ще го хване!..
Не щеш ли, на помощ на бедния Роджър се притекъл Снежко. Той бил най-новият снежен човек в квартала, направен от малките квартални немирници Надето и Гошко. Снежко бил огромен, имал големи черни въгленови, ококорени очи и голям морковен нос, стара желязна кофа, боядисана в черно – за калпак. Снежко прогонил котката и така се запознал гущерчето Роджър.
След тази случка с лакомата котка, Роджър и Снежко станали много добри и неразделни приятели, като всеки от тях можел винаги в труден момент да разчита на другия.
Приказка за Гущера, който си направил снежен човек.
Антон Тодоров, град Лом
Гущерът Тошко не могъл, както всяка година в началото на месец декември, да запали у себе си искрата на коледния дух. Една сутрин, поглеждайки през прозореца, той видял, че навън вали първия мокър сняг за тази зима. Към обяд вече снегът бил понатрупал, а Тошко решил да излезе на чист въздух и да опита да потърси магията на коледния дух, като си направи хубав снежен човек, както си му бил редът.
Направил една малка снежна топка и започнал да я търкаля. Търкалял, търкалял, докато станала мноого голяма! След това направил и втора, а накрая – една най-малка, която щяла да бъде главата на снежния човек. Ама как да ги сложи една върху първата, като е толкова мъничък?
Мислил, мислил и измислил. В една книжка бил чел, че по Коледа стават чудеса и решил да опита. Помолил се снежните топки сами да се наредят. И чудото станало!
Останалото било лесно за Гущерчето. Катериел се той и слагал един по един и останалите елементи на снежния човек, като ги носел с уста – една стара зимна шапка, морков за нос, две въгленчета от камината за очи и стара метла от килера, заедно с две клончета от черешата в двора за ръце.
Когато снежният човек бил вече напълно готов, а нашият сръчен герой Тошко си мислел какво име да му даде, той изненадващо му продумал. Казал му, че всъщност бил духът на коледен елф, който се бил вселил в него. Името му било Работливко. Бил един от близките сътрудници на Дядо Коледа в правенето на коледните подаръци за децата по света. Но една нощ го посетил Свети Петър, който му дал знак, че вече било дошло време коледният елф да излезе в заслужена почивка. Той и без това не помнел от кога не бил си почивал, както трябва. А пък и годинките вече се били понатрупали. Снежният човек благодарил на гущера Тошко, че му вдъхнал живот, макар и кратък (заради нетрайния мокър сняг). Казал му, че с желанието, с което го направил, той всъщност запалил искрата на коледната магия у себе си, дори, без да го осъзнава.
Те, разбира се, останали приятели завинаги, макар и приятелството им да продължило едва няколко часа, докато и последният сняг по покривите се стопил от лъчите на зимното слънце, но думите на снежния човек Работливко отеквали дълго в съзнанието и сърцето на Тошко, сгрявайки душата му всяка година, когато Коледата почуквала на вратата му.