Мистерия в Белоградчик
Емил Цанков
Древно съоръжение край Белоградчик бележи началото на новата година. Звучи мистериозно и сензационно, но първият слънчев лъч на 21 декември прониква точно в центъра на мегалит с интересна форма. Събитието е изключително, тъй като може да бъде наблюдавано само в дните около Игнажден и зимното слънцестоене!
Животворящото слънце е било обект на почитание и обожествяване във всички древни култури. За древния човек слънцето е било Бог. Култът към слънцето датира от хилядолетия.
Ето какво пише в „Корпус Херметикум“ Хермес Трисмегист за сина си Тат: „Слънцето е по-велико от небесните Богове, всички Богове на небето го признават за свой цар и предводител. А тази звезда, по-голяма от земята и морето, оставя да се въртят над нея звезди, далеч по-малки от нея. Каква сила, какво страхопочитание я принуждава, сине мой. Пътищата по небето на всяка една от звездите са различни и несъизмерими – кой е определил за всяка от тях направлението и дължината на пътя й?… Следователно съществува, о, Тат, Създател и Господар на целия този свят!“
Античният автор Йорданес пише за задълженията на един от великите жреци на гетите: „Декеней обучаваше гетите във всички области на науката и ги учеше да живеят в хармония със законите на природата. Издигаше ги духовно над другите народи, като същевременно ги запознаваше с теорията на 12-те знака на зодиака, караше ги да наблюдават планетите и всички тайни на астрономията – как орбитата на светлината се издига и залязва, как размерите на огненото колело на слънцето се отнасят към тези на земята. Запознаваше ги с имената и знаците на 346 звезди, които пресичаха небето от изток на запад, ту приближавайки, ту отдалечавайки се върху небесния свод.“
От прастари времена един от най-мистичните празници е свързан с раждането на новото Слънце, когато нарастващото Слънце, побеждава намаляващото Слънце. Това е началото на прераждането, на обновлението, на раздялата със старото и очакването на новото. Този период е една обредна проекция на първосътворението, превръщането на хаоса в космос. Това е митологичната основа, върху която се гради нашата традиция – сътворението на света и самото положение на човека в този свят.
В дните около Коледа не само слънцето се разпалва, но Бог ни дава възможност да пречистим своята душа и да поставим пламъка на любовта в сърцето си, както подобава на достойни и благородни хора. Разгарящият се огън на слънцето унижощава тъмнината и студа, нашите пречистени мисли и желания отнемат силата на злото. Нека по време на празниците да потърсим доброто в нас! Светли празници!