Тунел под Петрохан или това, за което дори не смееш да мечтаеш…
Росица Кирова
Отдавна не се питам как се сбъдват мечтите … Как се случват онези неща, които десетилетия цял един регион иска! Как гласът ни да бъде чут, след викането и протестите? Каква енергия е нужна, за се спаси общността, града, региона? Не колко, а каква …
На 07.12.2020 г. от 11:00 се проведе заседанието на Експертен технико – икономически съвет, съгласно заповед на Председателя на АПИ.
Провеждането му се осъществи чрез видео-конферентна връзка. Присъстваха, както експетри и специалисти от АПИ, представители на дружеството, изработило прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан, така и представители на общините, чиято територия се засяга от това трасе, представители на Областните пътни управления и Гражданско обединение “Единни за промяна”.
Пиша за това, защото днес получих драфта на Протокола от заседанието и защото за всеки жител на българския Северозапад това е онзи инфраструктурен проект, за който се мисли и говори повече от век. Много. Говори се много.
Днес думите са излишни. Когато през 2018-та година ние, като граждани успяхме да се споразумеем за първата част от процедурите за тунел под Петрохан, ден като днешния изглеждаше като онова хубаво нещо, за което дори не смееш да мечтаеш …
И днес, и тогава ние вярвахме, че говорения, мечтан, обещаван, отричан, вярван, почти невъзможен проект, който би дал много повече от свързаност на Северозапада, ще се случи само ако бъдем упорити и убедим онези, от които зависи, че е необходим.
И днес, и тогава впрегнахме опита и познанията си за процедури и законодателство, за да успеем да спасим своя регион. Бяхме водени от осъзнатото желание да променим Северозападна България с общи усилия, с постоянство и може би мъничко на инат. Въпреки всички, които с поведението и присъствието си в региона правеха този проект невъзможен…
Публикувам накратко информацията за прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан: Прединвестиционното проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан е разработено с три варианта. Общото между трите е, че се предвижда ново трасе между Мало Бучино и Берковица. Вариантите са с различна дължина за тунел. Предвиждането на проекта, включва Г10,5 за пътната част и тунели с една основна и една аварийна тръба. Тунелите са с размер, 4225 за тъмночервения вариант, 4200 за тъмносинята следа и 6845 за светлосиния вариант. Обследвани са икономическите параметри на съответните варианти, както техническите решения свързани в надлъжните наклони, профил, радиуси на завоите и обходите на населените места.
След проведени редица срещи и обсъждания с експерти аз направих предложение, което бе прието от членоете на ЕТИС и което бе изцяло в подкрепа на светлосинята следа, предвиждаща дължина на тунела от 6845м. Прието и единодушно одобрено бе и предложението на „Единни за промяна“ в следващата фаза да се проектира и разработва светлосиньото трасе, а тунела да бъде заложен вместо с основна и евакуационна тръба, с две активни пълноценни тръби. Също така се възприе идеята по тази следа да се заложи полоса с габарити за Г20. По този начин процедурата по ОВОС ще обхваща полоса, позволяваща проектиране на скоростен път. Прецизирането на габарита и трасето ще бъде извършено на следващия етап, след Оценката за въздействие на околната среда. Но това наистина са подробности…
Ето решенията, които бяха взети, решенията, които ме карат да благодаря и да вярвам! Благодаря! Извън дозата оптимизъм, това са решенията, за чието изпълнение аз лично ще продължа да работя.
1. Приема изработеното прединвестиционно проучване за трасе по направлението Монтана – София с тунел под Петрохан, като изпълнение на възложената със заданието за проектиране задача за първи междинен етап.
2. При окончателното предаване на разработката (втори междинен етап) тунелът да се разработи с две активни тръби, всяка с по две ленти за движение.
3. Следващата фаза на проектиране да бъде разработена по следата на светлосин вариант с постигане на ситуационни и нивелетни елементи за проектна скорост 80-90 км/ч и габарит Г20.“
Днес спокойно мога да благодаря и за свършеното за магистралата, за която видинчани безнадеждно, плахо и неуверено мечтаят от началото на 90-те на миналия вече век…
С не малка доза гордост мога да кажа, че довършването на проектите и процедурите до получаване на разрешения за строеж (РС ) за участъка Видин – Монтана са вече към своя край. Всеки, който е положил усилие това да се случи, знае колко дълъг и тромав е процесът.
Благодаря на всички, които повярваха, че добре организираната, разумна и правилно насочена гражданска енергия може да променя реалността! Направихме го заедно. Заедно с институциите, заедно с онези, чиито имоти се засягат пряко, заедно с всеки един експерт и държавен служител, когото успяхме да убедим, че този път е жизнено важен за региона ни. И че всеки ден, с който е ускорен процесът, е равен на спасен човешки живот!
Усещам се, че вече от време на време и аз се изпускам да повярвам, че този тунел все някога ще се случи.
Проблемът ни е, че говорим за този тунел, като за нещо повече от естествено и приемаме за даденост нуждата от него, без да се опитаме да я обясним на хората извън Северозапада.
За съжаление ние разбираме толкова перфектно и болезнено нуждата от тунел, че дори и не можем да я обясним на един Пловдивчанин примерно.
Трябва постоянно да се опитваме да въвлечем и направим съпричастни все повече хора към тази идея (пример: Пловдивската фирма, ако разтоварва в София пак ще спести път, Пловдивският еколог ще разбере ползата от по-малко изгорели газове, заради съкратения път, бизнесът ще плати и такса за тунела в размер на спестеното гориво, ако спести време и пак ще е на плюс). Не бива да забравяме, че не всеки иска този тунел!!! Едрите бизнесмени в Монтана няма да са щастливи от факта, че работниците с мизерни заплати, ще могат да пътуват и работят в София….. и т.н.
Иначе като търговец на земеделска техника, който буквално всяка седмица пътува Монтана-Видин, не считам, че даже е и необходимо да се дават аргументи за нуждата от тунел, обаче ДА! има нужда останалите Българи да ни повярват и застанат зад нас….