Приказка за Охлювчето и моливите на Боби
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Бъбривата обувка. Разкажете къде живеела тази обувка, защо била само една, защо обичала да бърбори и с кого? И за какво най-много обичала да бърбори?… Чакам вашите приказки за Бъбривата обувка. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (12 април), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 13 април.
Приказка за Охлювчето и моливите на Боби
Антон Тодоров, град Лом
Приказка за Охлювчето и моливите на Боби
Малкото и доста симпатично охлювче Жорко живеело в малкото градче Приморско, точно под хотела на Здравко, който бил известен с неколкократните си участия в телевизионното шоу „Големият брат“.
Всяко лято в хотела идвал и малкият Боби със своите родители. Той много обичал да рисува красивите морски пейзажи, които разкривали пред погледа му морските красоти и по-специално – вълшебните изгреви и огнените залези. Боби рисувал с комплект моливи, които му подарил неговия чичо, който бил фокусник, та и моливите сякаш били омагьосани и рисунките ставали вълшебни!
Един ден, горещ като всеки летен ден на морето, Моливите се търкаляли по пясъка, забравени от Боби, и решили да се разходят. Точно в този момент Охлювчето Жорко се намествал в новата си черупка, понеже старата била цялата надупчена и вече не му вършела работа. Моливите едва не се спънали в него, навели се, почукали по черупката му-къщичка и когато Жорко се показал, набързо се запознали и сприятелили. Боби всеки ден забравял моливите до морето, а те дори се радвали, защото можели да ходят на плаж с Охлювчето Жорко.
Веднъж Боби, след като вече се бил прибрал у дома, се сетил, че е забравил своите моливи на плажа, изтичал до брега и там – що да види? Моливите и Охлювчето се плискали с разхлаждаща морска вода! Засмял се той, изтичал при тях и от този ден те станали неразделни приятели. Винаги били заедно и се радвали на своята компания, помагайки си във всяка трудност, защото добрият приятел в нужда се познава.