Приказка за небето и жълтата кутийка
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за бурето и мравката. Разкажете къде се намира това буре, на кого е? Къде се е срещнало с мравката? За какво са си говорили или какво са правили заедно?… Чакам вашите приказки за бурето и мравката. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (24 май), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 25 май.
Приказка за небето и жълтата кутийка
Антон Тодоров, град Лом
Живяла до брега на една голяма река малка жълта кутийка, пълна с безброй неща, каквито само момиченцата си събират! Живяла си тя там, хората я познавали и много я обичали, защото била блестяща и винаги усмихнато отвръщала на поздравите. А тя наистина била блестяща, защото небето се оглеждало в нея и цялата сияела.
Един ден обаче, кутийката изглеждала много тъжна. Видяло я небето, изпратило й няколко игриви лъча, за да я развесели, но не успяло. Тогава решило да я попита защо е тъжна, когато навън е топло, слънчево, когато пеят птици и цъфтят цветята? Кутийката през сълзи в очите му отвърнала, че била загубила цветенцето, което красяло капака й и затуй била толкова натъжена.
Небето помислило, помислило и се сетило за вятъра, който тези дни му нашепнал, че бил намерил някаква брошка, но не знаел на коя дама принадлежи, за да й я отнесе. Набързо погледнало насам-натам, намерило вятъра и поискало брошката. Вятърът веднага му я изпратил, а небето с радост я показало на жълтата кутийка. Тя мигом се усмихнала, защото това било нейното жълто-оранжево цветенце, с което блестяла. Небето внимателно я поставило на капачето й, залепило я със сока на една тревичка и всичко станало както преди.
От този ден нататък нямало по-щастлива кутийка! Тя се радвала и подскачала от радост до късно вечер, докато не се изтощавала напълно и се пренасяла в царството на съня. Небето се радвало с нея и гонело облаците, за да не закриват слънцето и тя да блести като слънцето.