Разговор със себе си
Илияна Кръстева
Не се побирай в пътя, очертан във линиите на ръката.
Стъпиш ли на своя, в зной и студ, през лепкавата кал
на някой синор пуст, обрулена от слънчевия вятър,
върви, носи си кръста отреден, води с юзда съдбата.
Не си измисляй бъдещи животи. Живей във този –
на Йордановден. С кръщелната вода полей несгодите,
моли се и прощавай всеки ден. Пей, вместо да си ближеш
раните и не осъмвай с примка на врата. Не смей.
Знам, честна си със себе си и с другите. Но никога
не можеш, дори да искаш, да бъдеш – тях. Преодолей се.
В род на огнени предци си се родила. Наследство ти е отредено
– за да бъдеш стожер, трябва да познаеш всеки грях.
Не бива да се наблюдаваш. Миналото: каквото е било- било.
Ти не заспивай с душа по-чужда от нощта. В пещта не слагай, хляб
преди да си простиш – за думите изречени със гняв, за сълзите на враг,
за мисли без последствия и търпеливия ти страх.
Отритната и неразбрана, на завистта и злобата – катурнат трон,
не си ли още осъзнала, че вечното си изключение. Нямаш дом,
в който всичко да заключиш – богатство, слава, предсмъртен стон.
В море ще се превърнеш, в скрибуцащ пясък между прозорците и полутон.
Нейрографика: Авторът