Приказка за кулата и парашута
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Катеричката и креслото. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (22 февруари), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 23 февруари.
Приказка за кулата и парашута
Антон Тодоров, град Лом
Валентин и Трифон Зареви били двама братя- изследователи. Не били близнаци, но още от ранна възраст и двамата имали влечение към науката за звездите и планетите. Задавали си въпроси от рода на: Защо звездите са така пръснати в небето, а планетите са на такова голямо разстояние една от друга? Отговорите на подобни въпроси предопределили професионалните пътища на Трифон и Валентин. И двамата завършили Софийския университет, само че единият станал физик, а другият – астрофизик. Научните им интереси и изследвания отвели и двамата във Физическия институт на Българската академия на науките, където работят и до днес. Тяхната катедра спечелила европейско финансиране за създаването на машина на времето, която можела да ги отведе, където си поискат.
Минало време. Двамата решили да направят първия си експеримент в най-високата кула на старинния замък „Баба Вида“ в техния роден град Видин. Работили те и не след дълго машината на времето била изобретена и транспортирана внимателно и успешно от София до кулата във Видин. Експериментът можел да започне. Валентин щял да остане да наблюдава и ръководи проекта на място, докато брат му Трифон трябвало да се върне назад във времето.
Трифон вече бил в машината, когато брат му натиснал копчето, за да стартира експеримента. Всичко станало за миг! Трифон се озовал в същата кула в някогашния замък, който бил емблемата на града. Но компания му правела самата Вида, която в този момент била обградена от турците в замъка и била изложена на опасност или на гибел. Нямало измъкване от тази невъзможна ситуация. Машината била пренесла ученият астрофизик Трифон някъде в края на четиринадесети век. Трифон обаче бил подготвен за всякакви ситуации и изненади. Сетил се той, че в раницата си носи парашут, който бил закупил точно, преди да се качи в колата от София, на път за крепостта. Сложил той парашута на гърба си, а на Вида подал да държи раницата. Подсигурил я с въже, вързано за себе си. Двамата скочили от прозореца на кулата в Дунав точно, когато турците успели да разбият дървената врата на крепостта и нахлували вътре.
Така Трифон и Вида се спасили. Машината на времето ги пренесла обратно в двадесет и първи век точно в момента, когато парашутът, който ги спасил от сигурна смърт, се разтворил, а те щели да паднат във водата…
Вида гледала света, в който попаднала и не можела да разбера какви са всички тези светлини и странни предмети наоколо… Двамата учени се опитали съвсем простичко да й обяснят всичко. Тя обаче била твърде интелигентна и образована за времето си. Сторило й се, че разбира всичко, освен как ще се върне в своя свят… Двамата учени й казали, че машината на времето можела да я отведе, както в миналото, така и в бъдещето, където тя пожелаела.
Вида им съобщила, че би желала да види Свободна, а не поробена България. Валентин натиснал копчето и машината на времето пренесла Вида в Следосвобожденска България. По улиците хората празнували и играели хора. Парашутът, който бил останал на гърба й обаче се отворил в този момент, а вятърът я отнесъл в неизвестна посока. Никой не разбрал какво се случило с нея. Но на всички било ясно, че тя искрено се била зарадвала да види родината си свободна, а народът – по-щастлив от всякога.