Урочасването

Соня Мачорска

На много хора им се е случвало да са урочасани. Старите казват, че „уроки правят лошите очи“. Самият човек, който урочасва, може да е добър, но да има „лоши очи“, без самият да осъзнава на какво е способен. Дори когато се радва на новата ти дреха, например. Твърди се, че силните духом хора не могат да бъдат урочасвани. Най-чести жертви на уроките са децата. Затова, когато възрастни жени се радват на някое бебе или на малко дете, заплюват го с думите: „Да не ти е уроки!“ и вярват, че са прогонили от очите си лошото, ако е имало такова.

Въпреки всички предпазни мерки, никой не е „застрахован“ от урочасване. Ако човек е урочасан, злото сякаш върви непрекъснато по петите му – работата му не спори, здравето му все е „кьопаво“, нищо не го радва истински, вехне и съхне… Тогава единсственият изход остават баячките. „Бабини деветини!“ ще каже някой, но дори в началото на ХХІ век нито един лекар или психоаналитик не може да се „пребори“ с уроките. Например с болестта червенка се справят най-добре баячките. Лошото изчезва с дима на въглените, когато леят куршум на урочасания (или изплашения).

Във Видинско препоръчват на урочасания да седне отляво на накладената с дърва печка. Баячката е вдясно, сложила в метална лъжица три парченца олово, тамян и малко свещ. Отгоре на печката са сложени паничка с вода, китка босилек и дървет кръст (последните два атрибута не се ползват от баячките-туркини, което не намалява ефекта от процедурата). Баячката се прекръства, пъха пълната лъжица в огъня и започва да реди: „Тръгнах с коня по широкия път и срещнах карета с Педя човек-лакът брада, със змей, със змеица, с горски мъж и горска жена, с циганка, с вещица, със самодиви, с таласъми…“ След това баячката изважда лъжицата, отлива малко от разтопената вече смес от олово, тамян и свещ в паничката с вода, прекръства се и отново пъха лъжицата в огъня. И пак бае: „Тръгнах с коня по широкия път…“ Това го прави шест пъти. Последният път слага девет малки въгленчета в разтопеното олово и сипва сместта в паничката Ако въглените паднат на дъното, значи човекът е урочасан, ако останат на повърхността – уплашен е. Междувременно оловото (восъкът) изстива и образува различни фигури. Именно те показват от какво човек се е уплашил. С китката босилек, която топва в паничката с вода, баячката поръсваболния и му дава да отпие от водата. С Кръста докосва раменете му, лактите, китките на болния и шест пъти изрича словата, произнесени при разтопяването на оловото. След това изважда от водата фигурките, увива ги в кърпа, донесена от болния и му ги дава да ги сложи под възгавницата си и да спи три нощи на тях. Водата се излива при плодно дърво с думите: „К’во му е на (изрича името на урочасания или уплашения), да остане при дървото!“

Баенето е продължителна и енергоемка процедура. Стари хора твърдят, че докато тя тече, баячката „взема върху си“ част от лошото, затова, ако човек е урочасан, тя започва често-често да се прозява, уморява се, очите й се зачервяват или насълзяват. И не е случайно това, че някои баячки с дългогодишен опит отказват да приемат повече от няколко души дневно. Баячките намаляват, защото трудно намират подходящи приемници. Обучението и подготовката на младите момиченца става не по-късно от 10-годишната им възраст. Защо е така, не се знае. Преданието е такова и трябва да бъде изпълнено, ако тези жени искат да бъдат полезни на хората. Другото е шарлатанство.