Вечност

Соня Мачорска

Самотните борове са рядкост. Те са спокойни и не бързат към слънцето, което си позволява да ги целува отвсякъде, започвайки от устните и стигайки до пръстите…

Птиците сякаш ги отбягват, несигурни посред бурите и дъжда…

Самотните борове са желание, долетяло още с едничката семка, отдала се на вятъра и намерила своя дом на това място, откъдето да я достигат всички и само нея…

Колко усилия трябват, за да се „задържат на крака“! И колко горчилка от страна на „другите“… Но слънцето и този галещ вятър, които цял ден им принадлежат, задоволявайки всяка минута прищевките им, не могат да се заменят с нищо!

Самотните борове…Еднакви, уж, с останалите, а така различни! Като присъствие, като шепот и порив… Една вечна любов, самотна със самотните борове.