Приказка за дървото и крокодила
Соня Мачорска
Всяка седмица съчиняваме приказки с различни и малко странни заглавия – такива, каквито ги измисляше невероятният италиански разказвач Джани Родари. За днес приказки ми изпратиха три деца от Българското училище в Римини, родният град на писателя. Публикувам ги с малка редакторска намеса и с благодарност към Ивелина Иванова, ръководител на Училището!
Благодаря и на Георги Станев от 2 клас, който изпрати по пет съществителни имена с буквите В и Ч, от които съставих заглавието за следващата седмица. Думите са: вода, влак, връх, вятър, въпрос, часовник, чанта, чиния, човек, череша. Ще чакам следващите думи-предмети с буквите Б и С. Затова ще ви помоля с приказките, които трябва да получа най-късно до другия понеделник (1 юни), напишете и по пет същестителни нарицателни имена. А до тогава очаквам „Приказка за влака и черешата“. Разкажете от къде е минавал влака, какво е видял, къде е срещнал черешата, как се е качила тя във влака, за какво са си говорили и т. н. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации за приказките.
Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я изпращате на електронната поща: danubebridge2@abv.bg. Може да напишете цяла приказка с това заглавие, може да е само част, друг ще продължи. Аз ще я „сглобя“ и ще я публикувам цялата. Само си напишете името, на колко години сте и къде живеете в момента.
Приказка за дървото и крокодила
Виктория Димитрова Станева – 1 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Живял в една голяма и дълга река река един крокодил. По цял ден се излежавал в плитчините и чакал да си хване нещо за ядене. В един прекрасен слънчев ден крокодилът решил да излезе от реката и да види какво има на сушата. Както си вървял бавно-бавно, видял едно дърво, спрял се и го попитал:
– Здравей, дърво, какво правиш?
А дървото му отговорило:
– Стоя си тук.
– А ти имаш ли си приятели, с които да си играеш? – полюбопитствал отново крокодилът.
– Да, разбира се, моите приятели са пеперудите, маймунките, папагалите и дивите котки.
– А на какво си играете, когато сте всички?
– Моите приятели обожават да се катерят и кацат по клоните ми и да се люлеят всички заедно! А ти, крокодиле, имаш ли си приятели?
– Да, мои приятели са рибките, костенурките, жабите. Когато се съберем всички, играем на криеница и е много весело – отговорил крокодилът.
Говорили си така сладко двамата и решили да извикат всичките си приятели и заедно да направят събрание, за да решат къде ще отидат другата седмица на разходка. Мислили, мислили и накрая задружно решили, че ще отидат на море. Разпределили кой какво ще носи и си тръгнали. Крокодилът трябвало да вземе ядене, а дървото – да носи раница с топли дрехи. Всички били щастливи и богати с толкова много нови и различни приятели.
Приказка за дървото и крокодила
Георги Станев – 2 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Край едно село, до реката, растяло дърво с много ябълки. Всеки ден най-хубавата мома от селото ходела и си късала по една. Един ден оттам минал един момък и я попитал защо бере ябълките, не знае ли, че дървото се пази от крокодила, който живее в реката?
Точно, докато го казвал, крокодилът излязъл от водата, за да види какво става и какъв е този шум. Момъкът се уплашил и побягнал с всичка сила, а момичето – не. Тя заговорила с нежен глас на крокодила и му разказала, че всеки ден си къса само по една ябълка, която носи на болната си сестричка. Крокодилът я разбрал, не се ядосал, а дори й разрешил тя да стане пазителка на дървото с ябълки. Така той щял по цял ден да си лежи в реката и да се любува на слънцето.
Приказка за дървото и крокодила
Витториа Любомир Христова – 2 клас, Българско училище „Райна Княгиня“, гр. Римини, Италия
Имало едно време един крокодил и едно дърво. Те се познавали от десет години. Веднъж, когато били заедно, крокодилът предложил: „Искаш ли да отидем на разходка и там да се запознаем с нови приятели?“ „Еми, добре – отговорило дървото. – Защо да не срещнем нови приятели!“
Така двамата приятели тръгнали на разходка. Първият, когото срещнали, бил един дракон, който ги попитал: „Здравейте, какво правите тук?“
Те му отговорили: „Ние сме на разходка и си търсим нови приятели.“
Драконът тогава казал: „Аз си нямам приятели, мога ли да стана ваш приятел?“ „Естествено, че може!“ – отговорили те и тримата продължили заедно да се разхождат.
Малко по-нататък срещнали един хипопотам, който ги попитал: „Здравейте, какво правите тук?
Те му отговорили: „Ние сме на разходка и си търсим нови приятели.“
Хипопотамът тогава казал: „ А мога ли да стана ваш приятел?“ „Естествено, че може!“ – отговорили те и продължили четиримата заедно да се разхождат и да си бърборят за разни неща.
Разхождали се, разхождали се. Вече притъмнявало. Те се поогледали и видели една къща в гората. Спогледали се и бързо решили, че това ще бъде новият им дом. Така новите приятели заживели щастливо заедно.