Приказка за Тъжното паяче

Соня Мачорска

Днес отново е денят на приказките. Продължаваме да ги съчиняваме, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.

За следващата седмица ще очаквам Приказка за Пешо Белята. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации. Може да пишете под публикацията в сайта, в полето „Вашият коментар“, под статията. Може да ми я предадете лично в понеделник пред Библиопощата от 11 до 12 часа, ако сте от Видин или да я изпратите на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (31 август), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, първи септември.

Приказка за Тъжното паяче

Марио Младенов, град Видин

Имало едно време едно Тъжно паяче. Наричали го така, защото често плачело – ту заради някоя скъсана нишка, ту заради малка мушица, дето го щипнала по нослето или по някое краче…

Един ден, като се спускало по паяжинната си пътечка, Тъжното паяче срещнало друго паяче, което се движело по своята си нишка-пътечка. Заговорили се, сприятелили се и тръгнали към отсрещното дърво да поиграят.

Не щеш ли, из гората минал човек и се заплел в паяжината на Тъжното паяче, замахнал с ръце да се освободи и я скъсал. Паячето едва не тупнало на земята, но новият му сръчен приятел бързо подал едно от крачетата си и го задържал със своята паяжинка.

Отминал човекът, а Тъжното паяче бързо закърпило паяжинката-пътечка. Благодарило на Сръчното паяче за помощта и за първи път, от много дни насам, се усмихнало. Двамата приятели отново поели напред и се издигнали до най-високото място, където никой нямало да може да ги достигне. Там, в клоните на дървото, си направили истинска къщичка от листа и тънки клони. Изплели й перденца от най-красивите дантели, които крачетата им умеели да плетат, а вътре си подредили две малки столчета, една масичка и две креватчета от кестенови листа.

От този ден нататък Тъжното паяче престанало да плаче. Станало по-силно и по-смело и, заедно със Сръчното паяче, направили цял град от малки къщички в клоните на това и на съседните дървета. Там със събирали всякакви насекоми – калинки, малки бръмбарчета. Само мушиците и комарите не смеели да обикалят наоколо, защото мрежите на двете паячета били така изкусно уплели клоните, че не пропускали нито една или един от тях. (Откъс от книгата “Зарче“, 2003 г)

Приказка за Тъжното паяче

Антон Тодоров, 13 г., град Лом

Живяло някога едно паяче. Откакто се появило на белия свят, то било най-веселото и жизнерадостно паяче в цялата вселена. Но съдбата била изплела за него мрежа, съшита с бели конци. Само паячето не я забелязвало, но тази мрежа щяла да промени живота му завинаги…

Веднъж, докато си правело слънчеви бани на плажа и се къпело в разхлаждащите води на Дунав, паячето забелязало едно друго паяче, което също с любопитство се било втренчило в него. Паячето било женско и се казвало Цецка. В очите на нашето паяче – Цеци, то било най- красивото паяче на света, с което нашият герой усещал, че иска да прекара живота си. Но за зла беда това, което нашето влюбено паяче не знаело било, че Цецка е сгодена и съвсем скоро щяла да се омъжва, а и очаквала вече първата си рожба. Но сигурно станало някакво чудо – двете паячета успели да разменят едва няколко думи и закачливи усмивки отдалеч. Те и двамата били на плажа с големи компании, които не могли да оставят, тъй като гостите им идвали отдалеч и бързали да си ходят след няколко дни, защото лятната им отпуска била към края си.

Не се видели никога повече двете паячета, но те не забравили очите и усмивката на другото паяче. След този ден и защото нашето паяче никога повече не видяло хубавата Цецка, то се превърнало в най-тъжното паяче на света. Усмивката му извиквали единствено споменът за нея и блясъкът в зелените й очи, с които го погледнала в онзи ден, а също така и бялата й като сняг усмивка. Тогава то било най-щастливото паяче в света, в онзи специален летен следобед, на брега на Дунав…

Присъединете се към Фейсбук група Danube Bridges

Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 5 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 20 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Описание Сума
Моля, подкрепете сайта, който не се издържа от групировки или финансови институции! Сайт за обикновените хора на 4 езика. Благодаря Ви! 50 BGN
Плащането се осъществява чрез ePay.bg – Интернет системата за плащане с банкови карти и микросметки




Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.