Приказка за Бъбривата обувка
Соня Мачорска
Всеки вторник само в сайта https://danubebridge2.com приказки, съчинени от деца, подобни на онези, които пишеше невероятният италиански разказвач Джани Родари.
За следващата седмица ще очаквам Приказка за Жабчето с двете шапки. Разкажете къде живеело това жабче, защо носи не една, а две шапки? От къде ги е взело? И каквото друго се сетите… Чакам вашите приказки за Жабчето с двете шапки. Може да ми изпращате и рисунки-илюстрации на електронната ми поща: danubebridge2@abv.bg, или по месинджъра на Фейсбук: Sonya Kirilova Machorska. Не забравяйте да си напишете името, на колко години сте, от кое училище сте и къде живеете в момента. Приказките трябва да получа до 12 часа в понеделник (19 април), а ще бъдат публикувани на другия ден, във вторник, 20 април.
Приказка за Бъбривата обувка
Бъбривата обувка Любка живеела на входа на крепостта „Баба Вида“ в град Видин, точно до туристическия информационен център. Любка- Бъбривката, както я наричали всички местни хора, обичала да си говори с туристите на всякакви теми, но най-много обичала да си затваря очите и да се пренася на хубави кътчета по света, където времето в момента е слънчево и топло, тъй като самата Бъбрива обувчица е с много слънчева и добра душа.
Как се научила да говори ли? Сега ще ви кажа! През юли миналата година, когато нейния стопанин Петър бил за риба с малката си лодка, излязла страшна лятна буря. Разбира се, Бъбривата обувка, която тогава изобщо не говорела, била заедно със сестра си Недка в лодката на рибаря. Бурята се усилвала и усилвала, Петър едва смогвал да води лодката така, че да не се обърне, но бурните вълни ги връхлитали отвсякъде… В един момент Любка видяла как Недка „излетяла“ с една от вълните и повече никога не я видяла… Та тази нощ и няколко дни по-късно, когато останала сама и била захвърлена, тя решила да се научи да говори. Как точно се научила, не знам, но надничала в разни книги и така, лека-полека, изучила английски, френски и китайски. Тогава, подскок-подскок, отишла до старата крепост, намерила си местенце за подслон и останала там, а когато някой турист разглеждал отрупаните маси със сувенири, тя тихичко отивала при него, хващала ръката му, поглеждала рисунката върху предмета, който си бил харесал и започвала да му разказва историята на предмета или мястото от рисунката. Представяте ли си? Всичко му разказвала и не преставала да говори, да бъбри, което много развеселявало всеки турист, посещаващ крепостта „Баба Вида“ в крайдунавския град.
Снимка: Антон Тодоров