Носталгия по някогашните Видински панаири
Надя Захариева
Минаха много години от предишните Видински панаири, но моите спомени, емоции, изживявания са все така ярки и живи.
Слънчеви летни дни, кошниците, пълни с ябълки и малини, лагеруване и разходки по речния бряг, гмуркане и плуване, забавление по поляни и ливади, колоездене, спортни игри. В очакване сме всички на прекрасните Видински панаири.
Станали призори едни мъже впрягат волската каруца, пълна с весели деца, други с раница на гърба са на път за панаира, а нашият прадядо ни качва в един файтон с най-бързия кон. Момчета дърпат юздите, конят хвърчи, сутрешни панаирни лъчи, вдигат се циркови завеси, започват скокове на лъвове, акробати на манежа спират дъха, трудни номера с изненади, децата с голям сладолед с орехови ядки и вкусни шоколади чудесно се забавляват, от сърце се смеят, ликуват, празнуват. След цирка децата са на виенското колело, на въртележката, балони хвърчат нависоко, стигат небесата, а дунавските вълни обливат сърцата и прегръщат посетителите.
Мигове незабравими, наслада, изкушения много и неустоими!
На малка масичка голям пържен сом и чига, кебапчета на скара и наливна бира, дегустация на вино от панаирната изба, смях, акордеони, свирки и закачки от сутринта чак до вечерта.
Красота, простор и като на кино всички се възхищават на младите влахини в празнични одежди с гердан от жълтици и сребърни гривни, напудрени, гримирани, с алено червило, парфюм и още едно мазило. Върволици от млади и стари, плисирани поли, бродирани ризи, червена роза в косите, танци и блясък в очите, щастливи мъже и красиви жени…
Тези и много други великолепни картини единствени и неповторими са дълбоко запазени в моите спомени, които изживявахме като деца, като млади хора, но и днес спомените и вълненията укрепват нашия живот, вдъхват ни надежда и вяра, че Видинските панаири все ще ги има, че ние имаме всичко, но не го виждаме сякаш добре, че ще бъдем на панаира и тази година, и догодина…