Археологическите разкопки в Кастра Мартис
На пресконференция днес ръководителят на археологическите разкопки на Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис – доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей – БАН представи резултатите от работата през сезон 2023, като припомни, че археологически проучвания на Кастра Мартис са правени преди 50 години от Йорданка Атанасова от Видинския музей и че сегашните са направени, благодарение на финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Кула:
Проучванията доказват, че преди римското селище, на това място е имало и друго, както е предполагала и Атанасова:
Kастра Мартис или Марсовата крепост в град Кула е укрепително съоръжение от постоянен тип и архитектурно принадлежи към типа кастели. Датира от периода на късната античност – втори-четвърти век от новата ера. Свързва се с укрепителната и строителна дейност на император Диоклециан. Кастра Мартис е важен отбранителен и крепостен център, стоящ и охраняващ на важен стратегически път от древния град Рациария /дн. Арчар/ за Сингидунум /Белград/. Състои се от две обособени архитектурни части: квадрибургий /квадратно укрепление/. На 15 декара южно от квадрибургия е била построена периферната част, където са лагерували обикновените войници. Все още има останки от старите римски пътища, свързани с крепостта.
Кастра Мартис окончателно е била разрушена през шести век от нашествията на авари и славяни, но частично продължава да функционира като крепост и по време на Втората българска държава, в края на 14 век, по времето на последния видински владетел – цар Иван Срацимир. Проучван е само районът на югоизточната кула /най-високия фрагмент от цилиндричните крепостни кули, който е запазен и до днес/. Сред находките са: бронзови монети, оръдия на труда, фибули, глинени съдове и лампи, земеделски сечива, мраморни колони и орнаменти, олтар на бог Юпитер, статуетка на Венера, части от запазен античен водопровод, части от бойно снаряжение.