До кога съществува Видинското царство или находки от тазгодишните археологически разкопки на Антична Бонония
На днешната пресконференция ръководителят на археологическите разкопки на Рациария, Антична Бонония и Кастра Мартис – доц. д-р Здравко Димитров от Националния археологически институт с музей – БАН, отдели доста време, за да разкаже какви открития са направени по време на разкопките, като добави, че те са осъществени, благодарение на финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Видин:
20-вековната история на Видин – в разкритите пластове на Антична Бонония:
Интересните находки от тазгодишните археологически разкопки:
Какво „разказват“ намерените монети за съществуването на Видинското царство и след падането на България под османска власт?
Разкопките на Антична Бонония трябва да продължат, за да има с какво да се гордеят видинчани, категоричен е доц. Димитров.
Видинският квартал „Калето“ се намира върху Антична Бонония, която възниква през I в., когато там се разполага Първа цизипаденска кохорта. Бонония се разраства след оттеглянето на римляните от провинция Дакия и образуването на провинция Крайбрежна Дакия (272 г., при император Аврелиан). През късноримската епоха е издигната нова крепостна система – стените са широки по 4 м, а крепостните кули са десетоъгълни (с диаметър 25-30 м). При император Константин I Велики там е настанена конна част. През V и VI в. Бонония преживява опустошителни нашествия на хуни и авари, но е възстановена и съществува и през Средновековието. Археологическите останки в центъра на Видин са едни от най-сериозните в България с културни пластове над 6 м. От 2018 г. ежегодно се провеждат редовни археологически разкопки и освен римската и късната античност се проучват пластове от Ранното Средновековие VII-X в., от Византийското владичество и Второто българско царство XI-XIV в. и останки от Османския период. През 2019 г. е открита Западната порта на крепостта, а през 2020 г. – намиращата се пред нея кула № 10 (номерацията на кулите следва реда на откриването им).