Спомен за разрушителното земетресение на 4 март 1977 г.
Днес ръководството на община Свищов почете паметта на трагично загиналите жертви при голямото земетресение през 1977 година, съобщиха от Пресцентъра на институцията. Председателят на Общински съвет – Свищов д-р Кристиян Кирилов, секретарят на Общината Любомира Петрова, директорът на дирекция „Култура и културно наследство“ Росен Маринов, директорът на ОП „Обреди-Свищов“ Милена Личева, началникът на отдел „Образование и младежки политики“ Румяна Кузева, ръководителят на ОС „Социално дейности“ Анелия Димитрова и граждани поднесоха цветя на двете паметни плочи в града и си спомниха с мъка за трагичната дата, почернила Свищов преди 47 години.
Земетресението е с магнитуд 7,2 по скалата на Рихтер, а епицентърът му е в Източните Карпати, окръг Вранча, Румъния, в така наречената земетръсна зона Вранча. Хипоцентърът се намира на дълбочина 94 km. Жертвите са над 1600 души, повечето от тях в Букурещ.
Земният трус е усетен в цяла България и нанася щети, най-вече в селищата край р. Дунав. Най-силно е засегнат гр. Свищов, където са разрушени много промишлени и 355 жилищни сгради, а 463 са силно повредени. Съборени са 5 училища, 50 са силно повредени. Разрушени са 21 административни (вкл. тази до гарата) и търговски сгради, други 35 са повредени. Засегната е църквата „Света Троица“, строена от Кольо Фичето, която е напълно възстановена едва през 2004 г. Паметни плочи в памет на загиналите над 100 души са издигнати на площад „Велешана“, където се е намирало сринатото общежитие на химическия комбинат „Свилоза“, както и в близост до училището „Алеко Константинов“, където е бил разрушен жилищен блок. Дълго време след труса химическият комбинат „Свилоза“ не успява да се справи с щетите и да възстанови предишните си производствени мощности и обем на производството, по информация от Уикипедия.
Във Видин вертикалният трус нанесе малки материални щети, но уплахата беше много голяма. Почти цяла нощ хората останаха на улиците с транзистори, за да слушат… Радио София тогава първо съобщи, че епицентърът е близо до Скопие и чак сутринта беше уточнено, че е от Вранча. Спомням си, че секунди преди труса на запад се появи лилаво зарево на небето каквото никога до оня момент и след това не съм виждала. А възрастна жена, която тогава беше около 80-годишна, каза, че „друса“ като преди, когато усетили земетресение от Румъния… И се оказа права.
След земетресението в България са набирани доброволци от цялата страна – студенти, младежи, специалисти, които наред със силите на тогавашната „Гражданска отбрана“ и военни, се включват в издирването на оцелели и жертви, както и в разчистването на останките. Под развалините в Свищов загиват над 130 души, ранени са над 140.
Земетресението унищожава уредбата на 220 kV в Подстанция „Мизия“ при село Радомирци, през която по това време се осъществява единствената връзка между АЕЦ „Козлодуй“ и района на София. Това създава риск от голям срив в електропреносната система, който е преодолян през следващите дни със спешния монтаж в подстанцията на налични съоръжения, предвидени за АЕЦ „Козлодуй“. По-слабо засегнати са десетина други подстанции на високо напрежение, 16 възлови станции на средно напрежение и около 50 трафопоста, прекъснати са електропроводи. Между 21 и 22 часа електрическия товар на националната електрическа система пада от 4835 MW на 3620 MW.
Челна снимка: Пресцентър община Свещов; сн. 2 – Biserica Enei 1977 foto nr.5, лиценз Creative Commons