Мост Бешка
Прав пътен мост на река Дунав в близост до Бешка, Сърбия. Мостът е построен през 1975 г. и е най-големият и най-дълъг мост на река Дунав като цяло – 2205 м. Той бе бомбардиран два пъти и частично разрушен по време бомбардировките на НАТО на 1 и 21 април 1999 г., но беше временно фиксиран скоро след атентата и бе отново открит за движение на 19 юли 1999 г., тъй като е важна част от E75.
Новият мост е построен в непосредствена близост до съществуващия мост между 2008 г. и 2011 г. Открит е за движение на 3 октомври 2011. Той е построен, за да се даде възможност за пълен профил и натоварване на магистрала E75, която има две ленти за движение.
Мостът е проектиран от Бранко Žeželj, който е проектант и на две зали в Белград Belgrade Fair – Зала 1 и Прокоп (Белград). Мостът има 43 носeщи колони.
Мостове в Белград
Панчевачки мост
Панчевачки мост е единственият мост над река Дунав в Белград, столицата на Сърбия. Той е кръстен на северния сръбски град Панчево (във Войводина), който е свързан с Белград по пътя след моста.
Изграждането на първия, оригиналния мост, започва през 1933 година. На 27-ми октомври 1935 г. е открит от принц регент на Югославия Павле Караджорджевич и носи името на все още малолетния крал на Югославия Петър II (Kralja Петра II). След германското нападение срещу Югославия на 6 април 1941 г., в хода на Втората световна война, югославското командване на армията решава да взриви всичките три съществуващи мостове в Белград (два над река Сава и един над река Дунав), в напразен опит да се забави напредъка на германската армия. Мостът на цар Петър II е бил разрушен през нощта на 10 срещу 11 април 1941.
Германците ремонтирали моста за техните цели през периода на окупацията 1941-1944 . През пролетта на 1944 г. започват англо-американските бомбардировки над Белград. Мостът е бил ударен и повреден при бомбените атентати от 16 април и 3 септември 1944 . Когато германците започват да се оттеглят от Белград през октомври 1944 г., разрушават моста след себе си.
Реконструкцията започва през 1945 г., върху останките на разрушените опорни стълбове. Плановете са направени от 50 руски инженери, начело с Владимир Александрович Головко (1897-1956) , генерал-лейтенант от технически войски на Червената армия. Поръчката на Йосиф Сталин е, че те трябва да изградят удобен за преминаване, а не скъп жп мост, но Йосип Броз Тито го убеждава, че трябва да се направи подходящ мост. На 7-ми ноември 1946 първият влак преминава през новия мост, редовното движение по пътищата започва три седмици по-късно, на 29 ноември. Първоначално , Тито го нарича Моста на Червената армия.
След 20 години, през 1965 г., мостът е имал последния основен ремонт. Без да броим язовирите Джердап на границата с Румъния , Панчевачки мост е единственият мост над река Дунав в Сърбия, който не е бил разрушен от авиацията на НАТО по време на бомбардировките на Сърбия от 24 март до 12 юни 1999 година.
Оригиналният мост е построен от немските фирми Siemens – Baunnion GmbH от Берлин, и Luxemburgische Bergwerks унд Хутен AG от Дортмунд. Първо компанията доставя стълбовете за моста. Работата на тези две дружества е част от репарациите – Германия е трябвало да плати на Сърбия за вредите, извършени по време на Втората световна война.
През 1946 г. мостът е бил предназначен да бъде само един железопътен мост, но по-късно е открит и за автомобилно движение. Днес той разполага с две платна за движение в двете посоки и, въпреки че е проектиран да има две релсови линии, в момента има само един коловоз. Обща дължина на стоманения мост е 1526,4 м, от които 1134,7 м – над коритото на реката. Височината на основните опорните стълбове е 18 метра.
Мост на Ади
Срок на изпълнение: 2008 – 2012 Вид строителство: въжен мост Тегло: 9000 тона Обща дължина: 964 m
Мостът Ади или Сава мост е мост над река Сава в Белград, Сърбия. Мостът се простира на остров Ада Циганлия. Строителството започва през 2008 г. и е открит на 1 януари 2012 година. Мостът значително помага за претоварването на трафика, минаващ през центъра на града и стария мост Газела. Този нов мост е част от нов пръстен, който също се използва за трета линия на метрото в града, свързващ Novi Beograd с центъра. Прогнозната стойност на проекта е прибл. 160 милиона евро. Главната кула на моста е с височина 202 метра.
През 1923 г. архитект Джордже Ковалевски създава първия урбанизиран план на района, който предвижда мост над Ада Циганлия. Първоначалната идея на това, известен като Белград Inner City Semi-Околовръстен път, до която мостът е важна част, са създадени по това време. Този път е част от няколко плана под различни наименования, като например Главен Околовръстен път, Напречен път, Източна тангента, всеки с малко по-различни маршрути. Всички планове са имали едно общо нещо: Ада Циганлия мост. В ранните планове мостът е бил поставен по-близо до езерото, а окончателният проект го поставя на самия връх на острова поради екологични съображения.
Бранковски мост
Мост Газела
Mост Газела (името му означава сърна) е най-важният на река Сава в Белград. Той е част от Европейски път Е75, който минава през центъра на града, част от пътя, свързващ Белград с Ниш на юг, и Нови Сад – на север. Мостът е проектирана от органите на социалистическа Югославия, за да се облекчи трафика по Бранковски истария мост над река Сава, които са били единствените съществуващи в града на река Сава. Той е проектиран от група инженери, начело с Милан Джурич и построен от фирма Mostogradnja между 1966 и 1970 г. Неговото име е такова, защото, по думите на Джордже Лазаревич, председател на комисията по градоустройство, „този мост над река Сава скача като сърна над главите ни „. Той е открит на 4 декември 1970 г. в присъствието на югославски президент Йосип Броз Тито и кметът на Белград, Бранко Пешич.
Технически характеристики : Мостът Газела е дълъг 332 m и широк 27.5 метра. Разполага с три платна във всяка посока, за общо пътна ширина 21.8 m. Максималната височина на централната част е 22,8 м над средното ниво на реката.
Мостът е главната връзка между центъра на Белград и Нови Белград, а през него преминават магистрали Е70 и E75. Като такъв, той представлява явно претоварен и задръстванията са чести, а също и част от основния топлообменник Белград. Като цяло, повече от 160 000 превозни средства, го пресичат всеки ден, въпреки че той е бил първоначално предназначен да се използва от 40 000. След подновяването през 2011-2012 градските власти са заявили, че би могъл да поддържа до 200 000 превозни средства на ден в продължение на следващите 40 години.
Жежелев мост
Мостът се намира на коридор X и представлява един от най-важните обекти на пътния и железопътен трафик в Нови Сад и в цяла Сърбия. Новият Жежелев (Žeželj) мост ще бъде изграден на оригиналния маршрут и на съществуващия основен фундамент. Той ще е дълъг 474 м, с две свързани стоманени арки от 180 и 220 метра. Според идейния проект, ширината на моста ще бъде 31,6 м и ще има две жп линии, две пътни ленти и две пешеходни алеи за велосипеди.
Изграждането на моста е на обща стойност 60 милиона EUR и ще бъде финансирано частично от Европейските фондове (30 милиона евро), частично от бюджета на Войводина (20 милиона евро) и бюджета на град Нови Сад (10 милиона евро).На 10 август 2010 е публикуван търгът за строежа на пътния и железопътен мост над река Дунав при Нови Сад, в района на разрушения Жежелев мост с цел планиране и изграждане на нов Жежелев мост и премахването на съществуващия временен мост. Жежелев мост е пуснат за движение през 2018 година.
Варадински мост
Варадински като име е използвано за няколко моста на река Дунав, които временно са изграждани между Нови Сад и Петроварадин.
Построен е 1921-1928 на място, на което преди Първата световна война е било планирано да се изгради постоянен мост. За първи път е бил разрушен през 1941 г., когато югославската армия го е минирала, за да попречи на нашествието на германците. По-късно е възстановен от немците, които го разрушават през 1944 г., когато се оттеглят.
Този мост е първият мост, възстановен след Втората световна война. Обновен е през 1945, а до изграждането на Жежељев мост, по него имало и релси. Бил е с решетъчна структура. През 1999 г. е трябвало да бъде повишена височина му, но на 1 април 1999 г., самолети на НАТО го разрушават.
Веднага след приключване на агресията на НАТО започва изграждането на нов мост. В края на 1999 г. са отстранени останките от стария и в началото на 2000 г. работници от Ниш MIN работят денонощно в Нови Сад, за да построят моста. Открит е през септември 2000 г. При откриването е кръстен „Варадинска дъга“, но по-късно името е променено на Варадински мост.