Когато Дунав става по-малък и по-малък…
Нивото на Дунав току се покачи с 1-2 см, но на другия и следващите дни продължава да спада, без да достигне минимума вода в реката от 2013 година. Брегът продължава да е мнооого широк, изпълнен с камъни, сухи водорасли, черупки от миди. И цветя, каквито няма никъде наоколо. Цъфтят, когато реката се отдръпне. Как се пазят семената или коренищата им, не знам, но ги има само там и тогава.
Според Елка Владимирова, биолог, това вероятно са влаголюбиви (но не водни!) растения, от които са оставали семена и при отдръпването на реката намират благоприятни условия за растеж и цъфтеж. Няма други такива растения по брега, защото условията там са други. Адаптация…
Богдана Кирилова, биолог, уточни, че цветето от заглавната снимка се нарича сенников водолюб (Butomus umbellatus).
Същото е и в пустинята. След 6-месечна суша пада дъжд. И пясъците оживяват сякаш. Разцъфтяват цветя, в локвичките плуват попови лъжички… Само Бог знае как се случва, но е факт.
А в локвичките по брега на Дунав спокойно се разхождат щъркел, малка бяла чапла, няколко чайки. В вплитчините скачат едри якбалъци, доплували да се хранят с дребните рибки – ситняжа, както ги наричат рибарите.
Старите колове от някогашното пристанище пред „Баба Вида“ постепенно се рушат и се „смаляват“, издържали повече от два века под водата. Румънският бряг е по-близо от всякога…
Сухо лято, когато великата река се свива в своето корито, притихнала, в очакване на есенните дъждове.
