Сръбската Шливовица в списъка на ЮНЕСКО
„Току-що пристигнаха новини от Рабат, че „умението да се прави сливова ракия“ е добавено в представителния списък на ЮНЕСКО. Поздравявам всички колеги, които допринесоха за влизането на Сърбия в петата стихия, освен честването на светец (слава), каруците, цигулките и грънчарството от Злакус. Наздраве на всички!“ – написа Бора Димитриевич, бивш директор на Народни музей – Зайчар.
Процесът на „изпичане“ на ракия в Сърбия с течение на времето е придобил характер на традиция. Ракията е напитка, която се сервира всеки ден и по специални поводи: на колективни тържества, различни видове приеми, бизнес срещи и е незаменима във всички обичаи от годишния и битов цикъл. При пиене на ракия се правят наздравици и се изказват пожелания за здраве. По време на процеса на „печене“ на ракия е характерно да се събират мъжки членове на семейството, приятели и съседи.
Преработката на сливите в ракия в домакинствата предполага специфични познания, които най-често се извършват от мъже в домакинството, докато останалите членове на семейството участват в брането и събирането на сливи и други подготвителни дейности. Процесът включва няколко етапа, като събиране на плодовете, събирането и транспортирането им до ферментационните съдове, обработка на плодовете и варене на плодовата каша или „джибри“, дестилиране на преварената плодова каша и препичане на суровата, сладка или „мека“ ракия. Краят на процеса е отлежаването на получената ракия в дъбова бъчва.
В Сърбия около 42 милиона сливови дървета са засадени на около 150 000 хектара, а реколтата е около 450 000 тона, докато близо 64% отиват за производството на сливово вино. Шливовицата е обявена за сръбска национална напитка и като такава е включена в Националния регистър на нематериалното културно наследство на Сърбия, а вече – и на ЮНЕСКО.
Снимка: Личен архив Б. Димитриевич