Манасия манастир
Непристъпни скали обграждат третия манастир, който посети видинската група миряни – Манасия манастир, близо до Деспотовац, Поморавски окръг. Манастирът е основан от деспот Стефан Лазаревич, син на Княз Лазар, между 1407 и 1418 г. Укрепен е с крепостни стени с единайсет отбранителни кули. Тук Константин Костенечки създава известната Ресавска школа.
През 1439 г. османците за първи път обсаждат манастира, а от 1458 г. той вече е под властта на султана, след като Смедеревското деспотство престава да съществува. През периода на турското робство манастирът многократно е ограбван (1476 г., 1734 г.). В началото на 19 век, по време на тъй нареченото първо въстание в Белградския пашалък, манастирът е почти изцяло разрушен, след което тъне в руини до средата на 19 век.
Манастирският комплекс, посветен на потомъка на давидовия род Манасия, включва църквата „Света Троица“, една голяма магерница (служила и за зала) – най-голямата на Балканите, и манастирски сгради с килии за монасите.
Фреските, които датират от края на XIV век, са издържани в типичния къснопалеологов ренесанс. Те са силно повредени, тъй като турците първо ограбвали оловото от куполите и дъждът отмивал боите от стените… Сред запазените фрески се откроява образът на Манасия. На апсидата на църквата са изписани сцените с приемането на причастие от апостолите, поклонението на Агнеца, в купола – пророците, а в наоса – фрагменти от великите празници, чудесата на Христос, на по-ниските нива – светите войни, а на западната стена – Успение Богородично, над който е изобразен в цял ръст ктитора деспот Стефан, поднасящ в дар на Бога и земните грешници – Божият храм. Запазена е подовата мозайка от 15 век – изключително красива!.
Стенописите на Манасия са паметник на средновековното изобразително изкуство. Първоначално манастирът е бил женски, но сега е мъжки. В църквата се намира гробът на деспот Стефан и саркофаг с негови мощи.
И трите манастира, които посетихме, привличаха погледите със своята подреденост, красиво озеленяване, спретнатост, прилежащи магазинчета за сувенири, църковни принадлежности и изделия, изработени от самите монаси – лечебни мехлеми, кремове, маслени извлеци и др. Никъде около манастирите или в дворовете им нямаше търговски сергии на външни хора или подкрепителни пунктове за хранене. Има отредени и маркирани места за паркиране.
Едно поклонническо пътуване, организирано от Църквата и допринесло за опознаване историята на двата съседни региона, част от тях били в една империя, в една държава.