Сряда, 26 Юни 2019
 
История на Дунав мост 2


Ще искаме удължаване на ИСПА
Общо 14 ключови проекта са поставени под специално наблюдение
Дарина Черкезова
Госпожо Николова, каква е вашата оценка за работата на секретариата към Съвета за управление на средствата от ЕС?
- Приключихме с нормативната промяна за координацията на едно място. Приключихме успешно с отстраняването на всички слабости в Информационната система за управление и наблюдение на средствата от европейските фондове, т.нар. ИСУН. Всъщност последното беше една от забележките на Европейската комисия за отхвърлянето на оценките за съответствие на оперативните програми.
Можем ли да разчитаме на положителна оценка от EК и пускане на междинните плащания по програмите?
- Преди всичко трябва да пуснем българския одитен орган да направи оценка за съответствие и да поиска одобрение. Този път оценката трябва да бъде смислена, защото в писмата за отказ се казваше, че няма съгласуваност между одитното становище и намерените слабости на системата. Т.е. отчита се, че има много слабости и висок риск, но в крайна сметка в одитното становище се констатира, че системата отговаря на европейските регламенти, а това беше събудило сериозни опасения за качествата на одитния орган. Трябва всички максимално да сътрудничат на одитния орган, но да не го притискат с искания за спешно изпращане на становищата. В последния доклад на службите на ЕК до Европейския парламент пише, че България се е ангажирала да предаде докладите до края на годината, но никой не казва, че има опасност това да не се случи. Становището обаче ще бъде изпратено доста по-рано от края на годината, но само тогава, когато одитният орган прецени, че е готово и че няма да получим отхвърляне за трети път, защото това би било пълна катастрофа.
Да развием най-лошия сценарий - ако стигнем до трето отхвърляне на оценките за съответствие по оперативните програми.
- Не, не, такъв сценарий няма да има, няма да работим по него. Най-лошото е, ако забавим доста оценките, което не бива да се случва.
Каква всъщност е разликата в предишното и сегашното управление и контрол на еврофондовете?
- Не би следвало да има. А и Еврокомисията ни направи лек намек в първото писмо до премиера, че не би трябвало да има съществени промени в системите за управление, защото те са част от оперативните програми, те са част от вече направени одити и там, където има съществени промени, оценката и одитните доклади трябва да се започнат отначало, което би спряло процеса за много дълго време. Разликата между преди и сега е, че всички говорим еднакво, защото работим заедно като един екип. Това си личи много съществено в поведението по програма ФАР. От България на няколко пъти е искано да направи собствена оценка на слабостите на Централното звено за финансиране и договаряне към Министерството на финансите и Изпълнителната агенция по ФАР към Министерството на регионалното развитие и благоустройството, има предоставена маса информация, без да е направена системна оценка за грешките. Комисията твърди, не го отрича и госпожа Меглена Плугчиева, че това се дължи на липсата на комуникация между МФ, МРРБ и националния ръководител на програмата. Това, което направихме за три месеца, е, че тези анализи на грешки бяха оценени и предложихме на ЕК да приключи програма ФАР. Амбициозно е да твърдим, че бихме могли да си върнем акредитацията на двете агенции до края на годината, но поне ще можем да приключим програмата. Изводите за допусканите системни грешки ще ни послужат при управлението и контрола на оперативните програми. Преоценка на проектите вече е направена в МРРБ, прави се и в МФ.
Ще настояваме ли за удължаване на срока на изпълнение на програма ИСПА?
- От датата на присъединяване на България към ЕС програма ИСПА вече е само проекти, които се изпълняват по Кохезионния фонд по регламента за периода от 2000 до 2006 г. По този регламент проекти се изпълняват в 12-те страни, присъединили се към ЕС след 2004 г. и в Португалия, Гърция и Испания. Чрез този фонд се финансират проекти, които са много големи, и всички страни, които изпълняват такива проекти, имат проблеми. Нашето затруднение е допълнително. И затова всички държави имат интерес ако не действието на целия регламент да се удължи, поне да се удължи за някои проекти. България търси коалиции във връзка с тези свои искания. Направили сме анализ на рисковите проекти. Трябва много добре сами да преценим колко, какво и как можем да финансираме и да не забравяме, че всичко, за което се откажем от европари, ще трябва да финансираме със собствени средства. С кои държави търсите сътрудничество? - Когато търсиш тайни коалиции, не ги обявяваш. Търси се взаимодействие, подкрепа. Ние търсим подкрепа и сред големите страни, които са донори на ЕС, защото те се чувстват некомфортно към своите данъкоплатци, които дават пари, а използването им се забавя. И тяхното съгласие е нужно, за да се постигне удължаване на тези проекти. Какво показват изводите от анализите към момента,от колко и от какво се отказваме? - Засега сме поставили под специално наблюдение 14 проекта, които сме оценили като рискови. Най-големите проекти сред тях са Дунав мост 2, жп линията Пловдив - Свиленград, водният цикъл на София и т.н. Става въпрос все за проекти, които са от ключово значение, от които не можем да се откажем просто ей така. И за изпълнението им финансовият министър трябва да предвиди средства в бюджета. - О, не, аз предпочитам господин Дянков да предвиди една по-яка тояга за изпълнителите на тези проекти и стимули за хората, които ги управляват, за да приключат те в срок. Но нека да стане ясно, защото като обявихме, че ще искаме удължаване на срока за изпълнение на проектите, даваме повод на изпълнителите им да не работят по тях. Това не трябва да е така. Изисква се да се работи така, че проектът да бъде приключен с минимален риск до 2010 г. Има проекти, чиито договори са сключени през 2009 г. и сроковете за приключването им са след края на 2010 г. Тях без удължаване няма как да изпълним. В програмата за управление на правителството се акцентира, че ще се работи за подобряване на комуникацията - с ЕК и в рамките на отделните звена в България, които отговарят за европейското финансиране. Критикува се и администрацията. Това ли са най-големите минуси в усвояването и контрола на европарите? - Не съм виждала толкова демотивирана администрация дори когато аз лично започнах да работя в тази сфера през 1992 г. Дори по едно време се шегувах, че ако администрацията създава профсъюз, трябва да се присъедини към този на железничарите. Всички работят като на гара разпределителна - нищо да не им остане на бюрото, ако може, да го прехвърлят на следващото. Никой не смее да вземе решение, а не може всичко да мине през министъра и той да е отговорен за всяко решение. С какво може да бъде мотивирана администрацията? - Не бих казала, че само с пари. Администрацията може да се мотивира, колкото и да звучи банално, с добро управление. В повечето случаи има липса на комуникация между отделните звена. Аз предложих на министър Симеон Дянков при годишните оценки на администрацията един от критериите да бъде това колко хора напускат и колко се задържат във всяка административна единица. Не е нормално в някои звена да има повече от 15% оборот на състава. Иначе финансовото стимулиране е възприет подход и правителството се е ангажирало да не го премахва. Аз лично имам амбицията да се стремим към запазване на по-високото заплащане, но то да е обвързано с резултатите. Т.е. за лоши резултати да се отнема от парите им, защото не е логично, ако има забавяне на целия процес по веригата и в крайна сметка бенефициентът не си получава парите, хората, които отговарят за това, да получават двойни заплати. Последният доклад на ЕК за усвояването и контрола на европарите обобщава това, което получавате като наследство. Какво всъщност е наследството, което получавате, според вас? - Да, той е към 31 юли и претендира да бъде картина на цялостната обстановка. При внимателен анализ може да се види какво не е свършено и да се констатира, че първите стъпки на новото правителство са именно в тази насока - за довършване на несвършеното. Една от най-важните европрограми за бизнеса е Оперативна програма Конкурентоспособност, при която изпълнението е много слабо. Какво се прави, за да се подобри? - Това е една мъчна програма. Обмисля се вариант за актуализиране на бизнес процесите и оптимизиране на процедурите, за да страда бизнесът възможно най-малко. Говорихме с колегите и се обмисля вариант за облекчаване на авансовите плащания. В момента процедурата е толкова тежка, че никой не иска аванс и му е по-лесно да се справи със собствени средства. Обмисля се сътрудничество с банките, но там трябва да сме много внимателни, за да не стане така, че тежките изисквания на банките за отпускане на кредити да се пренесат и към европроектите. Обмисля се опростяване на административните изисквания, за да не се окаже, че 60% от проектите отпадат още на ниво административно съответствие. А по Програмата за развитие на селските райони какво се прави в момента? - По Програмата за развитие на селските райони повечето мерки бяха замразени, защото бяха събрани около 9000 проекта, одобрени 2000 и прегледани 4000. А това е програма, по която се отпускат средства веднага след кандидатстването. Има спиране, но то не може да е безкрайно. Назначиха се още хора, които и да могат да правят проверки, и да обработват документи.
 
EU
25907