Дунав мост Видин-Калафат и европейските транспортни коридори
Соня Мачорска
На 14 юни 2013 година беше открит вторият мост над река Дунав между България и Румъния. Девет години и половина Дунав мост Видин-Калафат е един от символите на България и най-късият шосеен път до Западна Европа.
За техническото състояние и проблемите на трафика по моста разговарям с инж. Людмил Димитров, изпълнителен директор на смесеното българо-румънско дружество „Дунав мост Видин-Калафат“ АД:
– Г-н Димитров, Дунав мост Видин-Калафат се оказа предпочитано трасе за мнозина, трафикът е натоварен, често е новина №1, бихте ли споделили какво е техническото състояние на железопътното съоръжение?
– Мостовото съоръжение е в добро техническо състояние. Една от основните функции на Дружеството, като Оператор на моста, е експлоатация и техническа поддръжка на мостовото съоръжение и прилежащата му инфраструктура. Съгласно „Ръководството за поддръжка“, изготвено и предоставено от Строителя на обекта, се извършват периодични годишни, ежемесечни и ежедневни инспекции на различните елементи на съоръжението от екип специалисти, в зависимост от спецификата и техническите изисквания за изправност на отделните елементи.
– Бихте ли цитирали с цифри автомобилния трафик, сравнен с предишни години?
– Статистиката на преминали превозни средства през ГКПП Дунав мост Видин-Калафат в двете посоки сочи, че и досега най-висок е трафикът на тежкотоварни МПС-та над 12 т., които заемат малко над 60% от общо преминалите автомобили. За изминалата 2021 г. това е около 679 000 бр. Трафикът на тежкотоварни МПС от тази категория – над 12 т. с 4 или повече оси (камиони) бележи ръст със средно 11% на година. И досега тенденцията при динамиката на трафика се запазва. Леките автомобили и товарните от 3,5 т. до 7,5 тона са следващата категория МПС, които най-често преминават. Техният брой е около 450 хил. за 2021 г. в двете посоки.
– А железопътният трафик?
– Движението на влакове между граничните гари Видин (България) и Голенци (Румъния) се извършва в съответствие с годишно разписание, което се изготвя съвместно от компетентните органи на двете страни – железопътни предприятия. По наши наблюдения, товарни превози се осъществяват по около 3 до 6 пъти месечно, а пътнически влак преминава по два пъти дневно.
– Наскоро бяха обсъдени възможности за облекчаване на тежкотоварния трафик в община Видин, в посока изход към Румъния. Има ли вече резултати и какви са те?
– Работата по облекчаване на трафика е комплексна. Изисква намесата на повече институции и органи по компетентност. Дружеството „Дунав мост Видин-Калафат“ АД няма правомощия върху ГКПП и не извършва контрол на пропускателния режим, който е в компетенциите на няколко проверяващи институции и от двете държави.
Все по-често по участък от пътен възел „Вход Видин“ при км 15+579 на път І-1 (Е-79) по път І-1 /Е-79/ директно трасе до пътен възел „Ново Село“ при км 6+540 (част от републиканската пътна мрежа) и прилежащата инфраструктура до моста – директно трасе Път I-1 от км 3+089 до км 7+553 се наблюдава нерегламентиран престой на (чакащи/почиващи) камиони. Образуването на опашки от изчакващи камиони от българска и румънска страна е поради това, че пристигащите към пункта превозни средства се увеличават спрямо броя на обработените от органите за контрол на ГКПП за същото време.
Граничният пропускателен пункт е проектиран и изграден в съответствие с взетите препоръки и решения на смесена работна група с участието на български и румънски представители на заинтересованите институции, с предпоставка за покриване на техническите изисквания за преминаване в зона Шенген, т.е. проектните решения за изграждането на това съоръжение е съобразено за движение без граничен контрол, което е и една от причините, контролно-пропускателния режим да затруднява по-бързото преминаване на превозни средства.
– Имате ли информация кога може да бъде изградена електронна система за насочване на тежкотоварния трафик към буферни паркинги?
– Достъпът до Дунав мост Видин-Калафат се осъществява по републиканска пътна мрежа, част от Транс-европейската транспортна мрежа TEN-T и следва да е съставена от висококачествени пътища – автомагистрали или високоскоростни пътища, зони за паркинги и почивка, съответно оборудване, телематични приложения, включително интелигентни транспортни системи. В основата на това е не само осигуряването на подходяща площ за паркиране на превозни средства с търговско предназначение при подходящо ниво на безопасност и сигурност, а и добрата инфраструктурна свързаност с тях.
Като цяло, би било разумно електронната система за насочване на тежкотоварните МПС към буферен паркинг да е част от така наречените „интелигентни транспортни системи“ (ИТС). Тези технологии са изключително ефективни и ще доведат до революционни решения в областта на ИТС на пътя, а следователно и до още по-високо ниво на пътната безопасност и за подобряване на ефективността на превозните средства и времето за придвижване, тъй като ще разполагат с информация за разстояния, скорост и посока на движение, данни от инфраструктурата (качество на пътната настилка, метеорологични условия, пътни знаци и светофари и т.н.).
– Построяването на скоростния път Видин-Ботевград ще намали или ще увеличи трафика към Дунав мост Видин-Калафат? Ако се увеличи, има ли възможност мостът да поеме този трафик?
– Както споменах по-рано, образуването на опашки от изчакващи камиони от българска и румънска страна е поради това, че пристигащите към пункта превозни средства се увеличават спрямо броя на обработените за същото време от органите за контрол на ГКПП-то. Основен фактор за увеличаването на трафика към този граничен пункт е направлението на движещите се МПС. България е една от страните, през които минават половината от европейските транспортни коридори, а едни от най-натоварените на наша територия са коридор Х до София и оттам коридор IV за Гърция и Турция. През октомври 2011 г. в Брюксел са уточнени всички приоритетни направления в TEN-T мрежата, засягащи територията на България.
Тук ще вметна, че коридор №4 е с най-късата сухопътна връзка между Гърция и Централна Европа, а едно от разклоненията му – източното, е в посока Истанбул. Важен участък от този коридор е мостът Видин-Калафат, тъй като е и един от само двата моста над река Дунав, свързващ Румъния и България. И поради това смятам, че трафикът не се очаква да се намали, но преминаването на МПС по маршрута на коридор №4, към ГКПП Видин-Калафат, който към момента се обслужва от път I-1 /E-79/ и е с непостоянен габарит и различно експлоатационно състояние, би било по-безопасно и удобно след изграждането на скоростния път, който ще подобри маршрута с по-добро качество и капацитет.
Дунав мост Видин-Калафат е вантов (въжен) комбиниран пътен и железопътен мост с две пътни платна, една железопътна линия и една вело- и пешеходна алея. Построен по един от най-големите европейски проекти на ЕС. Мостът е изграден от 300 сегмента от по 120 тона всеки и 162 – по 250 тона. Височината на моста е съобразена с пълноводието на река Дунав и височината на най-големите речни кораби, което гарантира тяхното свободно преминаване.
Проектант на моста е инж. Антонио Мартинес Кутиляс (Испания). Строител – FCC Construccion (Испания).