Възстановиха Паметника на въстаниците от лето 1850 г. в Белоградчик
Седмина посечени ръководители на Въстанието от Лето 1850-то в Белоградчик. Един паметник на лобното място и бор, израсъл досами него със седем клона от общ корен, които до ден днешен растат, здраво сплетени…
Преди повече от десет години кръстът върху „Паметника на погубените ръководители на Въстанието от 1850 г.“ беше разбит и откраднат, но от днес на негово място има нов железен кръст – символ на вярата и признателността на гражданите на Белоградчик. Инициативата е на председателя на Общинския съвет в града край скалите, Боян Минков и на краеведа Иван Трифонов.
Паметникът е в непосредствена близост до Белоградчишката крепост и е издигнат през 1907 г. на лобното място на посечените седем ръководители на най-значимото въстание в Северозападна България – Цоло Тодоров, Вълчо Бочов, Лило Панов, Дедо Божин, Влах Неделко Първанов, Костадин Янев и Петко Казанджи.
В навечерието на 145-та годишнина от освобождаването на Белоградчик, което се отбелязва на 25 февруари, пред монумента се събраха местни жители, които, заедно с клуб „Млади възрожденци“ от СУ „Христо Ботев“, откриха възстановения железен кръст. Панихида на мястото беше отслужена от архийерейския наместник на Белоградчишката духовна епархия, свещеноиконом Рафаил. Акцент в патриотичното събитие беше рецитирането от ученик на първото стихотворение, посветено на геройски загиналите ръководители на Белоградчишкото въстание от 1850 г., написано през 1910 г. от учителя Тодор Виденов.
„Желанието ни е да покажем на младите хора, че живеем на място с невероятно богата история, с която трябва да се гордеят. По повод 145 години от освобождаването на града, решихме да почистим и освежим този важен паметник и да поръчаме на стакевски майстор по архивни фотоси да изработи пълно копие от желязо на първоначалния кръст, който вече толкова години липсва. Считам, че не бива да оставяме занемарени тези свети места, обезглавени – без символ на вярата. Защото вярата винаги е крепяла българите през вековете и тя ще ни държи заедно и занапред!“, каза председателят на Общински съвет – Белоградчик, Боян Минков.
„Въстанието от 1850 г., тази славна страница от нашата история, не е имала своя Захари Стоянов, за да стане популярна, но е важно да се знае, че преди Оборище е бил Раковишкият манастир, преди героичните Батак и Перущица, е бил Белоградчик. Нека помним своето минало и да се гордеем с него!“, допълни Иван Трифонов.
Възстановяването на кръста върху „Паметника на погубените ръководители на Въстанието от 1850г.“ е поредната лична инициатива на Боян Минков и Иван Трифонов, след като в началото на тази година те поставиха паметна плоча на мястото, където е живял видният индустриалец Йосиф Кенерлиджи. През месец март те подготвят и поставянето на паметна плоча на къщата на един от първите кметове на Белоградчик, но засега пазят тайна за подробности около събитието, което ще е продължение на каузата за съхраняване на историята и отдаване почит към хората допринесли за съхраняването и развитието на града.
Снимка: ОбС Белоградчик