Октомврийски следобед на видинския плаж
Дните все още стават за събиране на тен и плажуващи не липсват. Предимно мъже – някои плуват, други само се пекат на есенното слънце.
Рибари – колкото искаш. Най-много под моста, защото там кълве рибата. Места няма дори, затова се върнали към градската част – така въдичарите си обменяха информация.
Водата се е отдръпнала и плажната ивица е доста широка. Без камъни, което е необичайно за плажа пред крепостта „Баба Вида“. Оказа се, че един от рибарите – Теньо от „Калето“, с ръчна количка почистил целия плаж, а камъните натрупал по-нагоре по течението, където хората не се къпят. Не го направил по проект, нито чакал някой да му плати. Просто почистил. Поклон, Теньо!
Млад мъж, едно момче, както ми го описаха, построил причудливи фигурки от го-големи и по-малки камъни, които разкрасяват крайбрежната ивица.
Разтревожена жена търсеше 39-годишния си син, който е с психично заболяване – излязъл сутринта и още не беше се прибрал… Викаше: „Илко! Илко!“…
А реката, спокойна и тиха, обливаше лодките на младите гребци от гребните школи, които тренираха упорито…
Обикновен октомврийски ден. До Дунав и Видин – две нераделно свързани имена за поколения…