Продадох гласа си…
Това бяха първите думи на моя позната, която ме помоли да се видим, за да ми сподели своя болка… „Продадох гласа си!“… За 50 лева и от оня момент сън не я хващало… Затова искаше да се посъветва с мен за своя идея. Беше намислила с дадените й пари и с още два пъти по толкова нейни да купи хранителни продукти и занесе на възрастни хора… За да не я „гризе“ съвестта…
Няма да напиша коя е жената и къде е зарадвала възрастни хора и колко радост е имало в очите им. Пиша, та политиците, които „купуват“ избиратели, да се замислят за тази повече от порочна практика, „гарнирана“ лицемерно на предизборните плакати с текста, че „купуването и продаването на гласове е престъпление“… Защото това вече не са избори, а някакъв политически пазар-битак.
Не един, поне два завода във Видинско можеха да се построят и заработят с парите, които се раздават от политиците за купуване на гласове вече трийсет и повече години. Хората щяха да имат работа и нямаше да напускат региона и домовете си, нито да чакат милостиня от държавата или от тях. Защото човекът с работа има своето достойнство.
Пиша и с надеждата, че тази жена и нейният жест може да събудят нормалното човешко поведение у всички нас – „купувани и продавани“ по време на избори…