Да не си жив, ‘къв си!… Ръцете да ти изсъхнат!…
Соня Мачорска
Проклятието е словесна форма, съдържаща ругатни, обидни думи или пожелание за зло по нечий адрес. Среща се в древната литература, особено в Библията, където представлява крайно осъждане на нечии грешни постъпки (Уикипедия).
Какви ли не ритуали правели от векове старите баби. И още се помнят случаите, когато всичко това се сбъдвало – по-рано или по-късно. Но, както казва 82-годишната Мария Арлова от видинското село Градец, „не мисли, че никой те не види ‘кво пра’иш!… Има една сила, коя ни държи на тая земя и ’сичко види!…“ Направиш ли лошотия, връща ти се. А Черният петък е най-добрият помощник. Ето какво разказват стари хора за това.
Случило се, когато наши войски нахлули в Сърбия.
Флоро Пасарелу от село Неговановци, Видинско, се прославил като изнасилвач на тамошни момичета, на които след това режел гърдите. Що майки зачернил, все го проклели. Особено една от тях, дето точно на Черен петък изрекла клетвите, завързала с червен конец китка босилек и в гроб я заровила. А Пасарелу живял дълго. За да гледа как сина му катастрофира и умира. Как внукът му, заергенил се вече, неочаквано получава болки в краката, които лекарите не след дълго ампутирали, а скоро и умира. Самият Пасарелу получава удар и умира след жестоки мъки. Семейството му се затрива.
В Ново село пък живеели двама братя.
Били задомени, но случило се, че на единия жената след раждане умряла, а няколко години след нея се споминал и той. Чичото взел да гледа братовото си момиче, заедно със своите две деца. Годините били тежки, безхлебни. Дотегнало му и един ден живо заровил момичето във фуражна яма… Минало време, разчуло се. Кой точно го клел, не се разбрало, но на Черен петък видели няколко баби тайнствени ритуали да вършат на къра. Но и до днес има случаи от рода на чичото – когато някой от потомците му достигне възрастта на заровеното момиче, да умре. Няколко поколения вече са се изредили – задомят се, родят по едно-две деца и като достигнат 17-18-годишна възраст, се затриват. Едно момче – от рак, друго – от някаква инфекция, трето се обесило и т.н. Някои оцеляват, за да бъдат наказвани сякаш…
„Не е добро човек да се меша у Божиите работи
– казва баба Славка от село Държаница. – За ним – камшик!…“ И разказва как в селото им дошли войници, траншеи да копаят на отсрещния рид Мъртвина. Неин съсед, който работел в кариерата накрай селото, прибрал двама от тях на квартира. Давали му взрив, а той, в замяна, им „доставял“ харесалите си момичета. Единият от тези войници успял да излъже едно от девойчетата, което му се пристанало, та майката и бащата зор видели, докато си го вземат обратно. От втория войник забременяло друго момиче от селото, но той не го взел. Та се крило, та в Майчин дом оставили детето… Но майката на „отвлеченото“ момиче я подучили бабите и на Черен петък изровила дупка, сложила цветята и проклела сводника – бял ден да не види… Заровила, сложила кръст, преляла. Същото правело и бременното момиче. И след дълги години проклятието застигнало децата на съседа-сводник – дъщерята катастрофирала и умряла. Синът и до преди години беше жив, но е страшно дебел и никоя жена не го искаше.
„Да не е жив, ‘къв е!…
Децата и внуците си моми и ергени да закопае!…“, „Да му изсъхнат ръцете!“ и още много други проклятия се изричат, които обикновено се сбъдват. Лошото е, че мнозина отправят проклятие неоправдано, просто защото не са успели да постигнат нещо, което много са желаели, без и отсрещната страна също да го е желала.