Отиде си Цецо Художника
Трудно можеше да го открие човек. В Дунавци идваше през лятото и есента, но и тогава непрекъснато пътуваше до Видин, до София или другаде. Искаше му се за краткото време да види всичките си приятели, с които е разделен през зимата и пролетта, когато живее в Германия.
Дисидентът-художник и реставратор Цветко Цветков е роден през 1940 година в Дунавци. През 1968 година завършва Художествената академия в Прага, Чехия, специаност „Живопис и реставрация“, в класа на проф. Бохослав Слански.
Цецо е близък приятел с Вацлав Хавел (драматург и последен президент на Чехословакия преди разделянето й на Чехия и Словакия) и Александър Дупчек (инициатор на Пражката пролет, целта на която е да построи „социализъм с човешко лице“). Участник заедно с тях и хиляди други в Пражката пролет 1968 година, поради която причина е „закопчан“ и върнат в България с 8-годишна забрана да напуска родината си и всеки ден да се разписва в тогавашната Народна милиция…
Днес името на Цветко Цветков фигурира в три енциклопедии – българска, чешка и немска. Негово дело са реставрации в редица манастири и църкви в България: Видин, църква „Св.Петка – стенописи и икони, Раковишки манастир – стенописи, Сепарева Баня (три църкви), стенописи и икони, Гълъбово, София, църквата „Св.Седмочисленици“, Красно село, църква „Св. Тройца“ – стенописи и икони, църква „Св. Богородица“.
Близо 300 са църквите и манастирите, по чиято реставрация е работил в чужбина – Чехия, Унгария, Франция, Германия, Италия, Украйна и резиденциите на посолствата в България на Италия, Англия, Финландия и др. Работил върху картини на платно в различни български посолства в Париж, Будапеща и др.
В Чехия работи повече от 20 години, а след това – в Германия. С нескривана гордост ми показва снимка от Баден Вюртемберг – Елванген Методиус Капеле, където е бил заточен Методий през 730 година. С гордост, защото Цветко Цветков проектира и изпълнява стенописната украса в този Център на славянската писменост и култура в Европа, дарен от Германия през 2014 година на българската държава и тържествено открит в присъствието на президента на Република България Росен Плевнелиев и министъра на културата Вежди Рашидов. От тогава насам всяка година на 24 май, в Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост, там се събират всички славяни – българи, руснаци, македонци.
Горд е Цецо и със сътвореното: стенописи, картини, пластики, тавани, полихромия на дърво, барокови каменни пластики, барокови олтари, фасадни барокови пластики и др.
Винаги заобиколен от приятели, в дома му в Дунавци са отсядали: академик Андрей Сахаров (един от създателите на водородната бомба, известен като защитник на човешките права и гражданските свободи в Съветския съюз, дисидент), писателите Васил Попов и Серафим Северняк, актьорите Георги Парцалев, Стоянка Мутафова, Георги Калоянчев и др.
Бохем с четка в лявата ръка и чаша водка в дясната. Такъв беше Цецо Художника, както всички го знаят и наричат. С широка, шарена душа, с поприсвити и усмихнати очи, които сякаш се опитват да попиват всяка красота по пътя и я запазят за творбите му … /откъс от моята книга „Дунавци 2015-2017“/
Бог да го прости!
Снимки: Личен архив Цв. Цветков